Entries in the '' Category

Направи своите желания като Неговите

каббалист Михаэль ЛайтманКогато четем книгата „Зоар”, трябва да видим в нея светлината, която ни поправя и ни връща към източника. Но какво трябва да се върне към източника? Аз трябва да поставя „нещо” под светлината. Светлината свети, но имаме ли желание да се поправим? Затова трябва да бъдем загрижени.

Желанието трябва да бъде подходящо за поправяне от светлината. Ако желанието не съответства на нея, тогава светлината пак му въздейства, но в този случай ние се чувстваме зле в степента на различие на желанието от светлината. Това остава така, докато не направим желанието си подходящо за поправяне.

Затова има правило: „Направи своето желание като Неговото” и тогава „Той ще направи твоето желание като Неговото”, като желанието за отдаване и любов.

От урок по книгата „Зоар”, 08.05.2011

[42480]

Всеки подем започва с презареждане

каббалист Михаэль ЛайтманВъпрос: Световната група разполага с голямо желание, с което можем да работим, но как да проникнем в него?

Отговор: На нас все още ни липсва поръчителството. Това е проблемът. Всеки един има желание, но ние все още не чувстваме пълна взаимовръзка, когато всяка дупка в общата лодка я потапя на дъното. Очевидно Творецът ни помага с това, тъй като ние сами не можем да запушим всички дупки. Написано е „Обърни се към Мен и Аз ще ти се отплатя“. Но по-късно Той ще ни даде тази работа и ние ще му се отплатим.

Освен това, ни липсва усещането за взаимозависимост, за нуждата да се грижим за всеки един. Аз трябва да бъда загрижен и разтревожен за това, всички да бъдат обединени, както майката се грижи за здравето и благополучието на своето дете. Загрижеността в сърцето на човек ще помогне на другите и ще му се върне многократно усилено.

В крайна сметка, групата е много мощен усилвател. В отговор на моята загриженост, другарите ме обгръщат в нея. Колкото повече влагам в групата, толкова повече групата увеличава моето отношение и  ми го връща многократно. Аз насочвам отново своите мисли към другарите си, добавяйки своя принос към това, което съм получил от тях.

Как работя над това желание? Аз падам на половината път. Творецът ме препъва и изведнъж групата ме връща с такова невероятно и мощно желание, че аз започвам да пренебрегвам своето благосъстояние. В крайна сметка, аз съм получил такова горящо желание от другарите, че не ми остава място за своите собствени усилия. Къде съм аз тогава, ако всичко идва от тях?

Следователно за да мога да добавя своя дял, ми е дадено падение. От необходимост аз започвам да се изкачвам сякаш се опитвам да изляза от дупка –  падам и отново започвам да се изкачвам, докато достигна до повърхността. И тогава отново влагам своите усилия в другарите си.

Трудно е да продължавам да се опитвам, защото всичко изчезва сякаш нищо не съм получил от тях. Какво е предизвикало това „презареждане”? Работата е в това, че аз съм се изкачил на ново стъпало. Сега започвам от нулата, но това е нулевото стъпало на новото стъпало, по-висше от предишното състояние.

Очевидно то първо ми се представя като много по-голяма тъмнина. Тук съществуват дори много повече пречки и егоизъм, защото съм се изкачил по-високо, до по-силно, непоправено желание. Така аз продължавам по своя духовен път.

От урок по статия на Рабаш, 21.04.2011

[41137]

Премини бързо през състоянието на скриване

каббалист Михаэль ЛайтманНачинаещият е склонен да се бори с препятствията и да се опитва да ги отблъсква от пътя си. Той не е в състояние все още да се свърже с Твореца чрез тези пречки и не може да види, че всичко, което се случва в живота му, идва от Него.

Ето защо той отблъсква препятствията от пътя на своя егоизъм и се ядосва на другите, докато иска да направи живота си приятен и лесен, тъй като това е обичайно за всички хора по света, които все още не усещат връзката с Твореца. Това са нашите първи стъпки в работата ни.

Но след като човек е положил усилие, за да влезе в групата, да се свърже с учителя и книгите, Светлината започва по-силно да му влияе. И въпреки че не я усеща, той вижда как се променя вътрешно. Всъщност започва да забелязва връзката си с управляващата сила, причината за всичко, което се случва наоколо, силата, която съществува някъде в природата, вътре в него, и която поражда неговите желания и мисли.

Има някакъв вътрешен управляващ фактор в него и човек започва да установява връзка с него, докато се опитва да разбере защо Той прави всичко това, с каква цел и как се очаква човек да отговори? Човек живее много дълго време, докато достигне до усещането, че всичко наоколо  е предизвикано от някакви вътрешни причини, въплътени от Твореца. И тогава разбира, че трябва да направи доста усилия в групата, разпространението и ученето, за да премине по-бързо през това състояние на скриване.

И когато вече не забравя, че всичко идва от вътрешната сила, която го пробужда и ръководи, работата му става все по-съзнателна, точна и практична. По този начин постепенно натрупва необходимото желание да разкрие Този, който организира света около нас, така че тази скрита връзка най-накрая да се разкрие.

Но след това има повече работа, която продължава чрез препятствия до самия край на поправянето. Единственият въпрос е: Колко бързо човек ще започне да ги разпознава и използва като помощ за постигане на връзка, сливане с Твореца?

В крайна сметка, Светлината осветява нашите непоправени желания, разкривайки своите по-дълбоки и по-вътрешни слоеве с всяка нова степен. Това е единственото  нещо, което ни причинява болка. Но болката е симптом на болест, разкриващ се егоизъм, порочност! Само до тогава получаваме възможност да се поправим и да наклоним себе си и света към доброто.

Ето защо е необходима работата над себе си, за да оправдаем всяко състояние, което започваме да усещаме по-дълбоко, по-силно и по-дразнещо. Колкото повече човек напредва, по-големи и по-дълбоки препятствия му се изпречват, ударите са по-силни. Но в същото време, той започва да разбира какво се случва, въпреки че праведният също пада и се превръща в „грешник”, така че да може да се издигне и все пак да стане праведен отново.

От урока по писмо на Рабаш, 06.05.2011

[42359]

„Кръгъл” свят

каббалист Михаэль ЛайтманВъпрос: Всичко зависи от нашето желание. А как да излезем от своите „шаблонни” желания, свързани с този свят?

Отговор: Ние не възприемаме света като „кръгъл”, на нас все още ни се струва, че той е линеен и че с помощта на егоизма можем да преуспеем в него.

А междувременно той вече е сменил „програмата”: сега вече успех може да се постигне само чрез обединение. Това е вече съвсем различен алгоритъм на света, а ние  постарому „не сме в час”.

Хиляди години човек е преуспявал съобразно големината на своя егоизъм, но през последните 50 години този тренд завършва. Ние все повече напредваме към интегрален свят, а в интегралния свят изгода извлича този, който повече е свързан с другите. Ние виждаме, че колкото повече връзки изгражда човек, толкова повече страни привлича, и толкова по-големи успехи има. Хората инстинктивно чувстват това и се стремят към интегрални решения.

Ние, обаче, все още не разбираме, че спасението от бедите изисква да бъдем свързани и на човешко ниво – над банковата система, световната индустрия и прочие глобални механизми.

Тази ситуация започна да се оформя след Втората световна война, когато бяха създадени ООН, ЮНЕСКО и други международни организации. Но и те все още действат с егоистични методи, вместо да приемат цялостен, всеобхватен подход.

По принцип, подобни образования трябва да се основават на друга концепция: всички са важни, всички страни изискват еднакво отношение. Защо едни имат право на вето върху всяко решение, а други – не? И какво, че някой е велик, а друг – малък? В „кръглата” система точно големите трябва повече да отстъпват, защото иначе те се грижат само за себе си.

Нашият подход е абсолютно извратен и все пак ние вече чувстваме, че светът става истински „кръгъл”, интегрален и свързан.

От урок по статията „Мир в света”, 11.05.2011

[42770]

Как да попаднем на прием при Главния лекар

каббалист Михаэль ЛайтманВъпрос: Не ми е ясно, как физическите страдания могат да породят молитва и да ми помогнат да достигна някаква духовност? Нима материалните страдания са свързани с духовните?

Отговор: Физическите страдания не са свързани с духовните. За какви страдания говориш – за болка в крака? Ако те боли крака иди на лекар. А кабала говори за отношенията към ближния – само по това ние проверяваме себе си, доколко сме наред или не сме.

Защо ние въобще в материалния свят усещаме някакви страдания, не свързани директно с духовния път? – Защото е казано, че „страданията смекчават тялото /егоизма/”, и ни приближават към въпроса: ”С каква цел страдаме и защо? В какво е смисъла на моя живот?” И така постепенно човека се приближава към същността на въпросите.

Но това не значи, че ако ме боли крака, веднага трябва да мисля за Твореца. Преди всичко, трябва да отида при лекаря и да се излекувам. Но ако чувствам, че в мен се разгарят претенции към другарите и групата, то това е вече проблем, с който трябва да се обърнеш към Твореца.

Тоест едните страдания минават като „по оголен нерв” и също ни приближават към целта, защото виждаме, колко временни и нищожни са нашето тяло и нашият живот и колко слаб и зависим съм от тази болка. А има страдания, които ми разкриват колко съм противоположен на целта. И там вече ми е необходим друг лекар – не отоларинголог, а Главния лекар от всички лекари, лечителят на разбити сърца.

Защото моето сърце, моето желание е разбито! Разбита е душата, която Той трябва да поправи.

Обръщението към Твореца /Бога/ по какъвто и да е повод е тръгнало от там, че егоистично хората разбират връзката с Него – за своето благополучие, а не за своето поправяне. Затова постоянно вярват, че ще дойде доброто, макар да става обратното. Но като слепи не виждат резултата и не се отчайват, защото егоизмът не позволява да престанеш да работиш за себе си…

Ах, ако биха си отворили очите за да видят, че Бог няма, а има неумолим закон на природата, който ни принуждава да му се уподобим – да станем добри, въпреки себе си!

От урока по статия от книгата „Шамати“, 09.05.2011

[42663]

Наградата за моята работа

каббалист Михаэль ЛайтманАко искам да развивам в себе си искрата за отдаване – силата, способна да се съпротивлява на моя егоизъм, то ще се опитам да се съединя  с другарите, съгласно методиката, която обяснява учителя, с помощта на светлината, която идва по време на нашите съвместни занятия.

И тогава започвам да чувствам, как расте желание ми да постигна целта, защото аз влагам толкова сили и се опитвам да изясня, какво е това истинско отдаване – в сравнение с получаването, единството – в сравнение с разделянето, групата – в сравнение с обособения човек.

И когата се стремя чрез групата, именно към единство, към отдаване, към Твореца, то благодарение на това, че много се учих и влагах толкова сили, получавам просто обратния резултат – усещане за разединяване.

Преди не съм усещал това, чувствах само точката за отдаване и се надявах, че всичко ще постигна, ще удовлетворя това ново желание. Но сега, вместо това точково ново желание, аз получавам в тази точка усещането, колко съм противоположен и далечен от съединяването, връзката, групата, учителя, кабалистичната методика, отдаването. Отблъскват ме всички тези понятия.

И тогава ми се струва, че сякаш съм получил съвършено обратни резултати, на това, към което съм се стремил. И си мисля: а, може би, това означава, че методиката е неправилна? Започвам да се съмнявам в книгите, в групата, в учителя. И не разбирам, че това е правилната форма за равитие, и именно сега започвам да разкривам своето истинско състояние относно Твореца, свойството за отдаване, като узнавам, колко съм далече от него.

Ако ми се отдаде, някак да преодолея това усещане и да продължа насила своите опити да се съединявам, да се уча, да привличам висшата светлина, да стана еднородна част от групата, както съветва учителят, и да се установи групата, съгласно своя устав – то аз ще се издигна над това чувство на отблъскване и отделяне, и ще почувствам, че наистина получавам много нови разбирания, нова сила, връзка и съм напреднал!

Тоест, аз получавам добро усещане, с нови сили се включвам в учението, в работата – докато от моя силен стремеж за отдаване и съединяване, отново не премина към чувството за разединяване и безсилие, към загубата на интерес. И си мисля: „ Това ли е цялата награда за моята работа?!” Не вярвам, че това може да е възнаграждението!

Ако групата не поддържа човека, то е много трудно да се повярва в правилността на такъв път, защото цялото ми същество говори за обратното: че това не може да бъде! Но и това препятствие, всъщност, е преодолимо, „защото, което не прави разумът – прави времето”, и в резултат, започвам постепенно да се катеря по тази планина, където е дворецът на Царя. (Баал а-Сулам дава този пример в „Предисловие към ТЕС”, п.33)

Това е правилното напредване, но когато то се възприема в нашето егоистично желание, в нашето сърце и разум, то на нас ни е трудно обективно да погледнем на него отстрани и да съдим себе си като непредубеден съдия, независим от собствените усещания. Но винаги тук се срещат две противоположности: ние се стремим към отдаване, съединяване, единство, към духовното – а нас ни оттласкват отзад. А ние, все пак се стремим – и отново ни отхвърлят. Така става напредването.

И тук, всичко, разбира се, зависи от това, колко бързо човек преодолява това отхвърляне и се връща към съединението. За това много силно влияе обкръжението, „опората в пътя”, която създаваме за себе си с учението и с работата, като следваме строго правилата и колкото е възможно по-тясно, свързвайки се с живота на групата и с разпространението. Колкото повече човек влага сили за това, толкова по-силно ще ускори своето развитие.

От урок по статия от книгата „Шамати”, 11.05.2011

[42787]

Настройка към светлината

каббалист Михаэль ЛайтманВъпрос: Длъжен ли съм да вярвам, че „Зоар“ работи над мен и ме поправя, ако не чувствам това?

Отговор: Съществува така наречената „вяра на мъдреците“. Има вяра в другарите, има някакви предчувствия, впечатления, които човек понякога получава.

Освен всичко това, ти нямаш друг избор, тъй като няма друга дейност в света, с която би си струвало да се занимаваш – всичко пропада, изгнива и в него няма никакви вечни ценности. Няма дори кратковременни, защото виждаме, че всички наши усилия, всички достижения с нищо не могат да ни помогнат – всичко изчезва.

Доколкото ти подготвяш себе си за отдаване, дотолкова всеобемната сила на природата, пребиваваща в свойството отдаване, ти въздейства в отговор на твоята подготовка. Нищо няма да ти помогне освен ако чрез групата не посикаш поправяне – тогава ще го получиш.

Ти сякаш се намираш вътре в сфера, обкръжена със светлина. И в цялата тази сфера има само един тесен процеп, през който може да се види светлината.

Ти можеш да го видиш само при условие, че си насочен точно към този вход. А ако гледаш под ъгъл – няма да го видиш. Старай се! Но всичко зависи от теб!

От урока по книгатаЗоар, 10.05.2011

[42674]

Поправяне на света – 1

каббалист Михаэль ЛайтманДефиниране на задачата.Състоянието на свободното падане на света по време на мулти-криза и заплашващият ни недостиг на земни ресурси (нефт, вода и прочие) предизвикват необходимостта от промяна на световната икономика и превръщането й в икономика на разумното потребление.

С този извод се съгласяват милиони хора, включително бизнесмени, икономисти,политици и др. Никой не дава на човечеството възможност за съществуване без конкуренция, в режим „всекиму според потребностите“. Още по–трудно е да се изработи мирен, съгласуван преход към разумно ограничаване на производството и потреблението.

Бъдещият свят се представя на обществото като разумно потребление, но то ще бъде създадено от оцелелите от световната война – неголям остатък от човечеството. Съществува ли вариант на мирен преход на страните към разумно потребление?

Решение на последователния мирен преход към разумно потребление.

Създаването на критична маса от интелигентни хора, която осъзнава, че сегашната система вече не работи. Ролята (причината) на кризата е в нуждата от рязко увеличаване на броя на хората,  готови смислено и трезво да оценят реалните проблеми.

Главната задача през този период е максимално да се увеличи броя на хората, осъзнаващи проблемите, обяснявайки реалните механизми, които действат в света, за да бъде тяхното отношение към света максимално обективно и конструктивно, построено върху правилната ценностна база. Краят на този период ще достигнем когато броят на хората, правилно осъзнаващи проблема на човечеството, стане достатъчно голям, за да окаже съществено влияние в обществото.

Разработка на модел разумно потребление на обществото, обезпечаващ неговото нормално съществуване. Моделът се състои от икономическа и духовна части. Духовното развитие и напълване трябва да компенсират потребността на човека от икономическото развитие над необходимото.

Реализация на модела:

а. Създаване и усъвършенстване на мрежовата структура на възпитание. Обучение в живота по разработения модел за обществено разумно потребление.

б.Непосредствена реализация.

Насъщни задачи:

Днес ние се намираме в средата на този етап

а. Развитието на мрежова структура за разясняване на критичното състояние на човечеството и единствения вид модел на общество на бъдещето – възрастното население. Разясняване на принципите за интегрално възпитание на децата, както и на необходимите  навици на живот в нови (интегрални) условия на природата.

б. разработка на икономически модели

в. разработка на духовни модели

г. Предвижване на икономическите и духовни модели през мрежовата структура на света.

[42711]

Главозамайване от „успехите”

каббалист Михаэль ЛайтманВъпрос: Аз прочетох статията, в която се разказва за това, че нещата, намерили успех в света, не са се приспособили в Израел – например, филмите в стил фантастика, сложните медийни механизми. Защо това е така?

Отговор: Сами по себе си ние сме „примитивни животни”, най-неподбудимият народ – ако не се намираме в подходящите за нас рамки. Това се вижда по културата, по възпитанието, по всичко, което тук се случва. При нас нищо не се получава с подтикване, а все още се гордеем с това.

Ние не разбираме, че успехи нямаме и няма да имаме, докато не застанем под Висшата сила. В сравнение с достиженията на евреите зад граница, тук почти няма с какво да се гордеем. Това-онова, разбира се ни се удава, но е нищожно малко, като се отчита потенциала ни.

Ние винаги сравняваме себе си с другите народи, а това не е правилно. Защото нашият потенциал произтича от Бина, а не от Малхут. Така че, защо през цялото време „стъпваме накриво”? Нашите „успехи” са фактически – неуспехи, в сравнение с това, което бихме могли да направим.

И нищо няма да ни помогне. Ако не се съединим със своя Източник, то не можем да оцелеем.

А затова празнуваме Деня на независимостта, радвайки се на възможността за духовна работа и духовен подем. Работата тук не е в собственото „вкарване”, което са получили нашите тела, така към живота не трябва да се отнасяме.

Денят на независимостта за нас е напомняне за този шанс, който са ни предоставили. Като реализираме правилно тази възможност, можем да поведем целият свят към духовен подем, насреща с вечността и съвършенството. Работата тук не е в държавата Израел и не в народа на Израел, а в духовната същност на ставащото. Нас са ни довели  до мястото на духовната реализация – там, където започва духовното избавление на целия свят.

От урок по статията „Наследяване на земята”, 10.05.2011

[42699]

Духовна информатика

каббалист Михаэль ЛайтманАко искаме „Зоар” да ни помогне, трябва да подготвим желание, потребност, за да може светлината, която се таи в „Зоар” да ни подейства, защото е необходимо да и дадем „върху какво” да въздейства.

Желанието може да бъде обаче „разбито”, тоест да се усеща от нас като егоистично зло, като неспособност да се съединим помежду си. Ние искаме да се съединим, полагаме усилия и само в този случай, ако се стараем да се съединим и не сме способни на това, ние разкриваме желание, потребност за съединение – него и трябва да поставим под въздействието на светлината.

Излиза, че нашата подготвителна работа се заключава в това, че всеки път трябва да се стараем да се съединим заедно, все по-дълбоко вътре в нашите сърца, за да няма никаква разлика между нас, и всички да се устремим към общото желание, където всеки е усещал, че губи своето собствено „аз”, своята индивидуалност, и се включва в общото „ние”.

Ако достигаме такова състояние, че желаем да се съединим заедно и не сме способни за това – ние пробуждаме решимо (информационния ген). Тази сила на желанието, с която сме искали всеки път да се съединим и не сме могли – това е решимо де-авиют (информация за желанието). Това състояние, което сме си представяли в нашите мечти – как ще бъде добре, ако се съединим заедно във взаимно отдаване, и именно това ние желаем да достигнем – това е решимо де-итлабшут (информация за светлината).

Тогава вече идваме с тези решимот към светлината, за да ни поправи, да подейства на разбитото решимо, което не можем да реализираме – и тя извършва своето действие.

От урок по книгата „Зоар”, 10.05.2011

[42680]

Да се върна към изконното си желание

Баал a-Сулам, ”Наследената земя”: Мъдреците са казали: ”Исраел не ще се върне в своята земя, докато не станат едно цяло”. Трябва да се разбере, как единството е свързано с освобождението.

Какво означава ”Да се върнеш в своята земя?” Ако говорим за външния свят, то да се върнем в земята на Израел – не е голям проблем. Не изключваме, че ние сме могли да се върнем преди няколко столетия. Тъй като евреите са живеели тук винаги. Обаче става дума за съединението между клоните и корена. ”Да се върнеш в своята земя”- означава да се върнеш в желанието, което цялото е устремено към Твореца (яшар – Ел). Оттук е и името Израел. Как да си върна своето желание към Твореца? Това е възможно само при условие, ако заедно с всички останали желания аз ставам едно цяло. Правилно тълкувайки термините, ние виждаме, че всичко си е в реда на нещата. Мъдреците, не са си играели с думите, а ги излагали точно и смислово. Исраел, не могат да се върнат в своята земя, докато не станат едно цяло. С това те реализират същността на тези думи – спояват желанията в устрем към Твореца.

От друга страна, сега, в изгнание зад пределите на Израелските земи, те са разпръснати, отделени един от друг, и се ненавиждат помежду си.

Достатъчно е да се схване смисъла на думите – и тяхното значение става очевидно. Авраам попитал Твореца: ”Как да разбера, че аз ще наследя тази земя?” С други думи, защо ние изминаваме този път, и по какъв начин ще се завърнем в своята земя – в желанието, устремено към Твореца, към отдаването?

Ако ние се завърнем към отдаването, то непременно ще се завърнем в духовната земя на Израел. Тогава, чрез природната реалност, духовните сили ще окажат въздействие на материалния свят, и тук при нас ще се създаде аналогична ситуация.

По-рано се придържахме към намерението за отдаване и в материалното и в духовното. Като следствие, материалната земя на Исраел съответствала на своя духовен корен. След което, загубила духовната съставка, ние сме били изгонени и от материалната земя на Израел.

Сега, както казва Баал а-Сулам, ние сме получили шанс за духовен подем и затова сме се върнали тук. Независимо, че ние не съответстваме на материалната земя на Израел, на нас са ни предоставили тази възможност, за да се издигнем към духовната земя на Израел. Такъв е вътрешния механизъм на събитията.

По времето на Храма ние сме биле в духовното, а след това сме го загубили и сме се оказали разбити. Паралелно с това, в материалния свят ние сме живели в земята на Израел и даже след падението сме останали за известно време там – ще наречем условно това време «70 години». Всъщност «70 години» е продължило по-дълго и демонстрира признаците на разрушаване на Храма и изгнанието. А след това сме били изгонени и сме се разселили по света.

Е сега след 2000 години, процесът е обърнат в обратна посока: първо ще получим обратно възможността да се издигнем в земната материя Израел – с надеждата, че ще се издигнем в духовната земя на Израел. По такъв начин, по изразите на Баал а-Сулам, ние сме получили шанс за освобождение. За колко време се е отворил този прозорец, не се знае, но той е отворен повече от сто години. По подобие на задържането преди материалното падение, сега отново са ни представили задържане, което сме длъжни да използваме. Ако не направим това, ако изпуснем своя шанс, както сме го пропуснали след духовното падение, което вероятно сме могли да поправим, тогава, както пише Баал а-Сулам, ние можем отново да се окажем в изгнание.

От урока по статията «Наследената земя»10.05.2011

[42703]

Животът – това са промените

Въпрос: Как е възможно да се постигне истинската реалност, ако „изследователят“ през цялото време се изменя, и се изменят всички негови инструменти за измерване?

Отговор: Каква е разликата, дали изследвам свят, който през цялото време се променя, а аз не, или светът е постоянен, а аз през цялото време се променям? А ако не се изменя нито едното, нито другото, аз въобще нищо няма да мога да кажа за света – в мен няма да има средства за измерване. Защото измерването е възможно само между два изменящи се параметъра, на основа на техните отношения един към друг.

Аз измервам някакво отношение между тях, и то става за мен мерна единица. И с тази, приета от мен мярка за отчитане, аз вече измервам всичко останало.

Има два параметъра, неравни един с друг – две точки в пространството. Аз измервам отношението между тях, определящо тяхното различие, и го приемам за единица за отчитане: да допуснем, градус за температурата или 10 см. И с помощта на тази мярка за броене, аз измервам сега всички останали явления.

Аз съм започнал с това, че съм открил някаква разлика, и сега на тази основа, се каня да измеря всички останали различия между свойствата, силите, местата в пространството, желанията. Не е важно, между какво и какво – но аз винаги измервам различията, измененията. А ако няма изменения, то нищо не трябва да се измерва, аз просто изгубвам всички усещания.

Ако сега не се случват никакви промени, светът за мен ще застине, ще умре, и аз ще загубя цялото разбиране, осъзнаване и усещане – все едно, няма нищо.

Целият ни живот – това не е усещането на някакво състояние, а усещането на промяната от едно състояние в друго. И ако измененията между състоянията се наричат живот, излиза, че в мен могат да съществуват две форми на живот: едната – когато животът се изменя извън мен и другата – когато измененията са в мен.

Ако аз мисля, че животът върви и се променя извън мен – то това се нарича живот в този свят. Животът, който се изменя в мен – се нарича духовен живот, живот в бъдещия свят. Но винаги животът – това са промени, всичко зависи само от това, къде ги виждам.

От урока по „Учението за Десетте Сфирот““, 10.05.2011

[42693]