Entries in the '' Категория

„Той е закачил Земята на нищото”

каббалист Михаэль ЛайтманВъпрос: Какво означава „Няма никой освен Него” и как Го постигат хората с точка в сърцето, без точка в сърцето и религиозните маси?

Отговор: Хората, които съществуват в този свят, могат да се отнасят към цялата действителност просто като към околна среда, в която живеят, подобно на всички живи същества. Освен това, хората могат да имат допълнително отношение към живота си, което животните нямат. Ако човек е научен да вярва във висшата сила, която може да бъде добра, или лоша. Ако си добър, висшата сила ще бъде добра към теб, а ако си лош – тя ще бъде лоша към теб. Тази сила иска  да бъдеш добър и затова ти изпраща удари. Отнася се добре към теб, ако се държиш добре. Значи, си струва да бъдеш добър.

Какво означава да бъдеш „добър” в очите на висшата сила? Тук хората са сътворили най-различни системи чак до жертвоприношение на собствените си деца и унищожаване на друговерци в религиозни войни. Хората са създали всякакви видове връзки с тази висша сила, които идват от егото им.

Баал а-Сулам обяснява произхода на религиите и вярванията в своята статия „Мирът”. По същество, религиите са система за развитие на хората, като така те напредват към духовното. Тези слоеве на желанието за наслаждение, които не са способни да се стремят към Твореца, напредват с помощта на религиите. Хората знаят само едно нещо: има висша сила и ние се намираме в някаква система от връзки с нея: ако съм добър, тя също е добра; ако съм лош – тя е лоша.

Тогава единственият проблем е да определим желанията на тази висша сила. Всяка религия си има свое собствено виждане за това и всяка смята, че е права. И тук е цялата разлика между религиите: как да се почита тази висша сила, как да се напълнят нейните желания, за да ни бъде добре и в този, и в бъдещия свят. Те сякаш работят пред тази висша сила като пред владетел, пред крал: „Как можем да Го напълним, за да бъде Той доволен от нас?”.

Така, има три вида хора:

1. абсолютно светски с животинско отношение към реалността;

2. религиозни, които почитат тази висша сила, като се опитват да намерят начини да я удовлетворят;

3. кабалисти.

Кабалистите казват, че тази висша сила, Творецът, няма никакво отношение към теб лично. Дори и да кажеш, че няма никой освен Него, Добър и Творящ добро, това е всеобхватната сила на природата.

Всичко зависи от мен, а Той няма никаква лична връзка с мен. Всичко се определя от размера на моята промяна в проста, константна, непроменливо съществуваща светлина, както е казано: „Аз своето АВАЯ не съм променял”, „ Законът е  даден и не може да се нарушава”.

Това означава, че Творецът няма никакво лично отношение към мен, няма никакви сметки по отношение на мен, нищо! Просто аз усещам по този начин. Но така възприемам и един компютър. Да речем, че вчера съм работил на компютър и съм му се ядосал сериозно и съм бил готов да го строша с чук. Бил ли е той виновен? Той е уред, направен от стомана и пластмаса.

Но тъй като аз работя с него, му предавам своите лични качества, считам неговото поведение за добро или лошо, и му се ядосвам: „Виж какво ми направи той!”. По същия начин се ядосвам на колата си, ако нещо се случи с нея.

Това са основни неща, заложени в нашата природа. Това изобщо не е смешно. Оттук изхожда  нашата вяра в силата на природата, която ми прави добро или ми причинява зло.  Какво казваме на детето, когато се удари в масата? „И ти я удари; тя те е наранила!”. А ако не е маса, а е нещо по- неясно, голямо и всеобхватно, ние говорим по друг начин „Отнасяй се добре към Него и Той ще ти стори добро.” Вярата започва от тук.

Ние все още не разбираме, че ако не се намираме в точката на истината, не работим с нищо. Ние просто работим срещу закона на природата, тъй като „законът е  даден и не може да се нарушава”. Творецът не се променя. Следователно това, дали съм добър или лош, влияе само на мен. Аз не правя добро или лошо на Твореца; аз не Го докосвам.

Когато кажа, че Той се радва заради мен или че Го натъжавам, това аз го казвам. Просто възприемам това в своите усещания. Ако е така, какво или кой ме кара да се променям? Моето его? Това означава, че аз правя това само с цел да се почувствам добре. Нищо друго не ме задължава! Или може би обкръжението, заплашвайки ме с наказание, ме принуждава да се променя?

Ако това е нашето отношение към цялата съвършена реалност, никой не може да ме принуди да се променя. Това може да се случи само чрез вяра над знанието! Защо живея в тази разбита, фалшива реалност? Аз искам да изградя от нея независимо отношение към тази сила, към „доброто, което прави добро”, единствената сила, която съществува. Какво означава „независимо отношение”? Това означава, че аз се отнасям към тази сила без никаква лична цел и тя не знае, не разбира, не усеща нищо от мен. На какво основавам своята работа? – „Той е закачил  Земята на нищото”, което се нарича „десет Сфирот Блима (скриване)”.

Постепенно  достигам до такова възприемане на действителността, че не правя никакви лични сметки, както правя сега. Аз само искам да науча свойството на тази сила, да стана подобен на Него. Това е моята награда. Не се нуждая от никакъв резултат нито за силата, нито за себе си; аз желая да стана като Него, както е казано: „Наградата за заповедта е да познаеш Този, който я дава”.

Това са много фини понятия, които е невъзможно да се обяснят. Човек, който няма точка в сърцето, никога няма да се впечатли от това и да разбере какво е скрито зад него. „За кого работя тогава? Ако няма никого освен мен, кой ще получи моята работа и в резултат ще се отнася към мен различно? Това означава, че работя срещу стена, срещу празнота. Тогава какво означават тези думи: „Книгата е отворена и ръката пише”, „накланя себе си и света към добро”?

Всички тези думи имат за цел да ни приближат към идеала, което се нарича „вяра над разума”. Там няма никакви разчети за правене. Няма към кого да се обърнеш. Можеш да правиш разчети само с някого, който има желание, сила и действия. „Няма никой освен Него” и „Добър, който прави добро” предполага, че Той не действа от другата страна. Ние говорим за нашите действия: промяна на състояния, реакции, но Той няма нищо. Ако това е така, Той сякаш не действа. Той не изглежда жив, ако не се променя. Така ни се струва на нас.

От урок по статия от книгата „Шамати”, 26.04.2011

[42107]

Не търси обезболяващи, а лечение

каббалист Михаэль ЛайтманВъпрос: Ще страдаме ли до края на поправянето?

Отговор: Страданието е усещане за непоправени места в себе си. Веднага щом започна да ги виждам правилно, аз повече няма да го възприемам като страдание, а вместо това ще чувствам безмерна благодарност към светлината, че ми е показала нещо, което мога да поправя в себе си.

Болката е зов за действие. Ако имам рана, която не ме боли, това е доста опасно, тъй като ще позволява на болестта да се развива. Но ако ме боли, тази болест (не самата рана) ме задължава да започна да търся лечение.

Тогава болката лоша ли е или добра? Възможно е да изключиш определен нерв в центъра на своя мозък и въобще ще спреш да чувстваш болка. Ако кракът ти се запали, ти дори няма да усетиш, че гориш. Ако ръката ти се заклещи в машина, ти няма да го забележиш. Болката е помощта, която ни показва недостатъците! Затова, ние трябва да я виждаме като средство за поправяне.

От урок по писмо на Рабаш, 06.05.2011

[42366]

Ключът от скрития свят

каббалист Михаэль ЛайтманНа места текстът от „Зоар“  се чете трудно, защото ни се струва безвкусен, не възбужда, не разтърсва, не предизвиква ответни реакции. Виждам, че приспива всички. Но какво може да се направи когато ние се намираме в състояние, откъснато от духовното и трябва да осъществим връзка с него? По какъв начин още би могла да се изгради методиката на връзката?

Състоянието към което трябва да се доближа не се намира в областта на моите чувства и желания. Как тогава да се активирам да се доближа до него? Малкото дете възторжено гледа шофьора – за него той е велик. Летецът – още повече. Пожарникарят е просто герой. То вижда примери и иска да стане такъв. То има усещане, пример, виждане, връзка. В егото, в което се намира, то може по някакъв начин да си представи желаемото състояние. Самата природа го задължава да желае това. И тогава то напредва егоистично, движимо от желанието, от подбудите, от стремежа.

Ние се намираме срещу скрития свят. Той е скрит, защото сега нямам никакво желание за него – дотолкова, че не го виждам и го отхвърлям. Той даже не ми е противоположен, тогава бих го видял ненавистен, отвратителен, отблъскващ. Но даже и това не притежавам.

Как да се доближа до него? Не мога да го видя, защото няма в какво, нямам желания за него, нямам сетива. Дали са ми възможност да чета за него, но чувам думи без да знам какво значат. И в мен, и в моя свят, и във всичко, с което съм запознат, няма подобни явления.

И ако за този свят ми расказват със земните думи: „слънце”, „луна”, „старец”, „планини”, „море”, „хълмове” – това още повече ме обърква, защото започвам да си представям ставащото в нашия свят, а не в духовния. Излиза, че тези думи още повече ме отдалечават. Какво да правя?

Затова кабалистите използват езика на кабала. Четейки текст, написан на кабалистичен език, ти най-малко грешиш, защото виждаш, че става дума за нещо, което не ти е известно: технически термини, говорещи за желания, изяснявания, екрани, светлини, стъпала, различни числа. Всичко това е техника, говореща за нещо, засега скрито от мен. Такъв текст се чете много по-лесно, по малко те обърква.

Защо книгата „Зоар” е била скрита толкова дълго време? Тя е чакала нашето време, за да не се бъркат хората и да не започнат да я материализират. Докато Баал а-Сулам не написал своя коментар „Сулам” върху книгата „Зоар”, е било много трудно да я четеш. Ако масите бяха започнали да я четат, биха си представяли неизвестно какво.

Даже сега има такива „учители”, които свързват частите на човешкото тяло с духовни действия: дясната ръка с отдаване, лявата с получаване, на лявата връзват червен конец – за тях това означава поправяне, и т.н. Те нямат постижение и си мислят, че става дума за случващо се в нашия свят, без да трансформират това във вътрешни усещания, където разкриваме духовните сили.

Ние трябва упорито да продължаваме да четем книгата „Зоар” и да чакаме, светлините скрити в думите да ни подействат. И това работи! Няма книга по-силно въздействаща от „Зоар”.

Не е възможно по друг начин да изградим връзката със скрития свят. Нужен ти е някакъв адаптор, посредник. Как изглежда този посредник? – Разказват ти за нещо неизвестно и ти се стараеш заедно с другарите да се устремиш към това.

И макар засега да не се стремиш наникъде, когато всички казват, че това е важно и скрито, започваш да се впечатляваш от това, което засега ти се струва празно, да му придаваш важност. Защо? – Защото това е важно за обкръжението.

И независимо от това, че за обкръжението също не е важно, те само работят върху себе си – това е достатъчно. Тогава ще можеш да развиеш желание за духовния свят, който ни е противоположен и нямаш никакви желания за него. Така достигаме духовното – за сметка на желание, без желание.

Иначе никога няма да разкриеш духовния свят или ще го разкриеш под въздействието на големи страдания, когато те настигнат удари и ще се устемиш към него от безизходност, а не от факта, че заедно с другарите си развил в себе си желание за духовното. Това се нарича напредване по пътя на страданията, а не на светлината. Решавай какво искаш!

Ако ти дават възможност да напредваш със светлината, да я пробуждаш чрез желанието си, попито от обкръжението, а ти не използваш тази възможност – ще те настигнат страдания, защото по плана на творението си длъжен да напредваш.

Излиза, че ние притежаваме единствената свобода на избора – да напредваме чрез добро или зло. Но да напредваме – без съмнения. Ти само имаш възможност да избереш този или онзи път, като децата – да станеш добър или да си останеш лош. Но края на пътя е предрешен и известен и времето е отмерено. Всичко е дадено изначално, освен твоя подход.

Затова сега се намираме в точката на изключително критично решение: виждаме ли в четенето на книгата „Зоар” лекарство? Вярно, искам да спя, нищо не ме вълнува, текста не ме привлича и е абсолютно безвкусен… „Зоар” приспива…

Но това е истинско състояние. Показват ти, че нямаш никаква връзка с духовното. Получи сега желания от обкръжението! Всеки е длъжен да осигури другите чрез поръчителство, за да се събудят. И тогава, от общото пробуждане, когато желаем да пробудим всички, ще дойде обкръжаващата светлина, ще извърши в нас малка промяна – и веднага ще започнем да усещаме, какво пише в „Зоар”.

От урока по книгата „Зоар”, 06.05.2011

[42575]

Магическият пръстен

каббалист Михаэль ЛайтманКнигата „Зоар”, глава „Мишпатим”, п. 343: Той (цар Соломон) поставил на своя трон  печат, на който било гравирано святото име. И взел пръстен, на който било гравирано святото име , издигнал се на хълма, седнал на гърба на този орел и тръгнал на път.

Въпрос: Какъв е този пръстен?

Отговор: Това е особена сила, предпазваща Малхут, която съкращава себе си, за да използва светлината Хохма само отдолу нагоре, над желанието за наслаждение, тоест в намерение за отдаване, а не за получаване в себе си, в своето егоистично желание. Това се нарича „пръстен”.

Това е произходът на сватбения ритуал, където хората слагат пръстени един на друг, символизирайки своето взаимно отдаване и своята връзка.

От урок по книгата „Зоар”, 09.05.2011

[42587]

Всички проблеми идват от липса на светлина

каббалист Михаэль ЛайтманВъпрос: Каква е ползата от изучаването на книгата „Зоар”, ако разкривам, че просто се опитвам да избягам от своите земни проблеми?

Отговор: Човек, който учи „Зоар”, няма никакви земни проблеми освен един: да се свърже с приятелите до такава степен, че висшата светлината да се разкрие във връзката между тях. Всички проблеми идват само от липса на светлина. Няма друг източник и няма друго решение.

Човек може да се ядосва и да се опитва да поправи това състояние, като използва всички възможни земни средства, и ще открие, че привидно го е поправил, но вместо поправяне, са се появили дори по-лоши проблеми и всички е станало много по-зле. Защо ?

 Защото той си е мислил, че може да преодолее предишните проблеми сам, но може би сега, когато го сполетяват по-големи беди , той вече няма да мисли, че ще ги преодолее сам, а може би ще се обърне към правилното решение. И ако това не помогне, тогава ще му се дадат още по-големи проблеми, докато неговата чаша на страданието прелее и той не види „ръката на Твореца” в нея, както мъдреците на Фараона са я видели.

От урок по книгата „Зоар”, 08.05.2011

[42473]

Има ли ни или ни няма?

каббалист Михаэль ЛайтманТворението (нивра) – означава съществуващо „извън”, от външната страна (бар). То се нарича съществуващо (има го) от нищото” (еш ми аин). От тук идва това „има го”, създаденото от нищо, но как се ражда то?

Съществуването („аз съм”) започва от това, че аз започвам да чувствам себе си относно светлината, която „я има”, съществува. И тогава аз също чувствам, че сега аз съм – но „от нищото”, тоест относно абсолютната нула (аин), която съм бил преди.

Целият живот на творението се състои в това определение „съществуващо от нищото” (еш ми аин), защото то оценява себе си като „нищо” (нула) относно „еш” (има го) – съществуващата светлина. А ако те и двете изчезнат от усещанията на творението – то няма да усеща себе си.

Творението не може да съществува само. Творецът може да съществува без творението, Той има Своя собствена реалност. Творението няма живот, ако то не усеща Твореца. Усещането за Твореца се нарича живот, съществуване! А ако аз никак не го усещам, то целият свят пропада и аз се връщам в „нищото”. Няма творение без Твореца! Нашият живот и съществуване се измерват само относително светлината.

Аз – това е „същестуващо от нищото” (еш ми аин), тоест в мен винаги са включени тези двете: „има” и „няма”, и в разликата между тях аз усещам своя живот. Моето същестуване, моята реалност – не е моя собствена и независима. Моята личност има смисъл само ако в нея участват двете: и „има”, и „няма”.

А аз нямам отношение нито към „има”, нито към „няма” – аз „съществувам от нищото”. И за това, ако не усещам разликата между тези две реалности – не чувствам нищо. Аз губя всички усещания, и самият аз изчезвам. Защото аз – това е следствие от срещата на тези две реалности: „има” и „няма”.

От урока по „Учение за Десетте Сфирот”, 10.05.2011

[42686]

Извънземни

Въпрос: Вие сравнявате еврейския народ с отряд със специално назначение, изпратен със специална мисия. Къде са го изпратили?

Отговор: Да завоюват злото начало.”Исраел” – това е искра, точка в сърцето, чужда сила във вражеската страна, в егоизма. И ние сме длъжни да покорим този егоизъм, да го поправим. Преди всичко, трябва да се укрепим самите ние, а след това, когато сме поправени, – да дадем на егоистите светлина и да поправим целия свят.

Защото в действителност, ние не сме оттук, не сме от територията на егоизма. Нашият корен лежи извън тази страна, в която сме се внедрили посредством разбиването на съсъдите, разбиването на общата душа.

Тук, вътре, ние поначало сме разбити, а в крайна сметка трябва да сме поправени. По нивото на своето поправяне, ние поправяме общото его.

 

Въпрос:  Кой е главнокомандващият, изпратил спец-назначението на мисия?

Отговор: Творецът. Исраел – това е част от Него, съсъдите на отдаване, пребиваваща в егоизма, в съсъдите на получаване.

Главнокомандващият е изпратил бойците, дал им е всичко необходимо, оръжие и средства за връзка. За десант на вражеската територия Той преднамерено ги е ”разбил”, за да изглеждат като всички останали, и по нищо да не се отличават.

По такъв начин, можем да се сравним с тайните агенти. Всеки от нас, съвсем точно е такъв, като всички останали жители на егоистичната земя. Представете си, че ни изпращат в Африка, придавайки ни такъв образ, както на останалите африканци: същият характер, същият подход, същите нрави и обичаи – всичко еднакво отвътре и отвън.

За известно време внедрения агент, не го закачат: той трябва да свикне с новото място, да си намери работа, да създаде семейство. Минават години, преди да започне изпълнението на мисията. Но изведнъж му напомнят за мисията: той вече е забравил, и изведнъж телефонът звънва: ”Говори еди кой си…” Като на кино.

Ето и ние сме получили позвъняване: време е да се пробуждаме, да си припомним, че сме с особена мисия, че в действителност, това не е нашия дом, че сме дошли от съвсем друго място – може да се каже от друга планета, а всъщност, от друго измерение. Изпратили са ни импулс, и ние сме излезли от дрямката – всичките извънземни на тази планета са се пробудили, събират се на групи и се подготвят за покоряването на планетата Земя. Такава е задачата.

Въпрос: Как да я покорим?

Отговор: На нас ни изпращат инструкции, постепенно ни обясняват всичко необходимо, – и тогава в нас се пробужда новият разум, новото чувство. От родната ни планета към нас приижда силата на нашата първичната природа, с чиято помощ ние пленяваме всички жители на Земята.

Ние сме дошли тук, за да установим такъв ред, както и в нашия свят. Там всичко е обратно, цари любов и отдаване – сега трябва да сложим край на всичките ужаси, които тук се приемат за норма. Хората се самоунищожават, рушат живота на планетата, а ние сме дошли за да помогнем, да ги спасим и им осигурим друг живот.

От дома ни е събудил сигнал на особена вълна – това означава, дойде времето да действаме.

От урока на тема” Народът на Израел”, 09.05.2011

[42616]

Молитвата за обществото – молитва за себе си

Въпрос: Молитвата за обществото е винаги молба за нещо, което да допълня до съвършенство?

Отговор: Да. Но ти си длъжен да го допълниш единствено в своите очи. Обществото не изпитва в нищо недостатък. Освен теб, всичко е поправено. Всеки съди съгласно своята мярка на неизправност. Човек вижда света през призмата на своите недостатъци. Ако сега ти беше поправен, щеше да видиш, че целият свят е изправен.

Затова молитвата за обществото – е молитва за твоето общество, намиращо се в тебе, – мястото на твоята Шхина – ”място”, където ти ще разкриеш Твореца. Всъщност това е твоето общество. Тъй като ти никога не виждаш нищо отвън, ти виждаш вътре в своето желание, своят счупен съсъд на желанието.

”Аз се моля за обществото!”- Освен теб, никой не се нуждае от твоята молитва и от всичките онези красиви думи, излитащи от твоята уста: ”Аз работя заради обществото!”. Всичко това е само видимата част на работата.

Ти даже не знаеш, колко си затворен вътре в себе си, и си длъжен да поправиш само своето вътрешно желание. Това се нарича ”общество”, ”свят” –всичко е вътре в теб, както е казано: ”Човекът – това е малък свят”.

От урока от книгата „Зоар“, 10.05.2011

[42671]