Entries in the '' Category

Прословутият бутон

WE!В края на краищата, има само едно действие, което зависи от нас и с помощта на което можем да изразим своето желание. Всички останали действия не сработват.

Да предположим, че аз горя от желание да направя или променя нещо, да подобря живота си. Пред мен стоят хиляди ключове на стената. Аз продължавам да натискам бутоните с надеждата да видя някаква промяна, опитвам се да разбера дали съм включил нещо, губейки последователността и разположението на бутоните…

По същия начин е и в нашия живот: ние се объркваме от безбройните „бутони”, които едвам успяваме да натиснем. „Успокойте се”, съветват кабалистите. „Така няма да успеете. Има само един бутон, който трябва да натиснете, за да се чувствате добре. Ако натиснете друг бутон, ще се чувствате зле.”

Тогава защо те са там? Защото докато прилагаме напразни усилия, ние поумняваме и откриваме правилния бутон. Този път се нарича „пътят на страданието”.

Но има и друг път – „пътят на Тора”, на който човек получава упътвания: „не натискай никакви други бутони на стената, защото ще направят нещата по-лоши. В крайна сметка, ти си мислиш, че те работят, и очакваш добър резултат. Времето си минава, докато ти продължаваш да влагаш надеждите и стремежите си не в Твореца, не в действащата сила в реалността. С други думи, ти се кланяш на идоли. Освен това, имайки същите очаквания, ти все повече изоставаш от настоящото темпо на поправяне. В резултат всяко неправилно натискане на бутона и последвалият го застой водят до негативни последици.”

Тогава какво е решението? Ние трябва да намерим правилния бутон колкото се може по-бързо. В статията „Свобода на волята” Баал а-Сулам ни обяснява как става това. Ако продължаваш да се връщаш на същия бутон, натискайки го все по-дълбоко и по-дълбоко, то ти ще отвориш източника на изобилие, който те поправя и напълва с всичко добро.

Това е единственият бутон, който включва цялата система, докато всички останали не са свързани към нищо. Натискайки ги, ти само се тревожиш вместо да се занимаваш с единствения наличен механизъм. Така също бездействието ви носи проблеми. Колелцата на реалността продължават да се въртят и ако не се отнасяте положително с тях, системата автоматично се накланя към негативното.

Затова е нужно да намерим правилния бутон измежду всички останали и да се научим да натискаме само него, без да правим грешки. В това се състои нашата работа. Кой не търси щастие? Това е и „щастието”.

От урока по статията „Свобода на волята”, 29.04.2011
[41796]

Няколко мига свобода

Свободната воля е един от най-важните въпроси в нашия живот.

Ако аз не съм свободен, то няма какво да правя – ще чакам докато ме накарат, да действам по принуда. Да ме подгонят с пръчката – към бягство, да ме подмамят със сладкиш – към бягство, ако не ми дадат нищо – ще остана да си седя на мястото. Или аз се намирам под властта на собствената си природа, или минавам в движение под ”ударното” въздействие на външните сили.

Принципно, така постъпваме и ние. И затова аз трябва да проверя, къде е моята свобода. Ами засега това място за мен е най-важното. Така или иначе, мен ме движат различни дразнители, и само в онова място, където има свобода, от мен видимо очакват самостоятелно действие. Извършил това действие или не, аз оказвам влияние на бъдещето си. Възможно е за десетилетия да ми се съберат няколко мига свобода. Това е и моя живот. А всичко останало – сценарий, в който аз редовно играя своята роля.

По такъв начин на нас ни се налага да открием своята свобода, с това да разберем с какви сили ни привеждат в действие, с какви действия ни предвижват напред, защо сме създадени от тяло и душа, защо сме объркани и не познаваме реалността, в която се намираме, защо сме се появили на този свят, да живеем, да раждаме деца и да умираме, за да започнем пак всичко отначало. Защо всичко е толкова сложно и объркано? Свиквайки с това, ние вече не си задаваме никакви въпроси, но всъщност, всичко което ни се случва, се нуждае от отговор: Защо е имено така? Какво трябва да направим?  

Въпросите са много – отговорите липсват.

Но ако свободата наистина съществува, ако в нещо аз мога и съм длъжен да действам самостоятелно, тогава аз трябва да намеря това място. По природа аз съм длъжен да се замисля за свободата, да открия мястото за нейното приложение и да осъществя това действие, което зависи от мен. И е възможно един път в живота, да ми се случи да натисна правилния бутон.

Обръщайки се назад, човек вече не може да каже, той ли е бил това или не. Поредица от събития преминали през мен и аз сякаш съм бил принуден да премина през всичко това. Въпрос за алтернативни варианти вече няма, всичко е останало в миналото.

И ето, навършил 70 години аз се обръщам назад, опитвайки се да разбера, имал ли съм възможност, задължение, готовност да натисна бутона и да променя съдбата?

Свободата – това е отговорност, тя пристъпва с неотложен въпрос: наистина ли в моя живот да има нещо такова, което да зависи от мен?

От урока от статията ”Свобода на волята”, 06.05.2011

[42386]

За ползата от фантазията

Въпрос: За да се устремиш към следващото състояние, ти трябва да си го представиш. Но как да се направи това? Как да се достигне до това, моята фантазия да се различава от действителността само по това, че не е реализирана?

Отговор: Казано е, че ние трябва да станем подобни на Твореца по свойства. Причина за творението, неговият процес, програма и цел се определят от една дума: сливане. Това трябва да постигнем, искаме или не. Никой не ни пита за това – тук избор няма.

Изборът е само в реализацията, когато ти сам постигаш вярното желание, устремено към предварително зададена цел. И това е естествено: нима може да се изисква от творението да измисли нещо свое? Не. Първоначално са ни поставени граници, в които и действаме.

И така, целта на творението е да достигне стъпалото на Твореца, с други думи, да стане човек (Адам), подобен на Твореца. Но първо ние трябва да поискаме това. Защото иначе, ние не сме ние, и творение няма.

Творецът е сътворил изключително създание – „човека“, притежаващ напълно погрешно желание. Дадени са му, обаче. всички необходими средства, всички вътрешни и външни условия, за да определи вярното желание и да го отгледа, развие, формира, скулпторира и да го нарисува отвътре, придавайки му необходимата форма. Това желание е насочено към крайното състояние, на абсолютно напълване, на висш статус – или накратко казано, към Твореца.

„Творец“ – това е свойството отдаване и любов, а човекът първоначално е противоположен на Него, съществувайки чрез получаване и егоизъм. На човек е дадена възможност, обаче, да изгради над себе си любов към ближния. С помощта на обкръжението ние формираме правилното отношение, устремяваме се към любов, изискваме сили за поправяне и придобиваме силата на отдаване на ближния.

В началото осъществяваме принципа: „не прави на другия това, което ти ненавиждаш“. С това човек става неутрален, издига се над егоизма и придобива свойството отдаване, Бина. А след това реализираме това свойство върху желанието за получаване – наслаждаваме се заради отдаване, работим с желанието на ближния, за да го напълним. Вместо да използвам ближния, аз използвам себе си за да го насладя и това е напълно противоположно на това, което съм бил преди.

Така и постигаме подобие с Твореца.

От урока по статията „Свобода на волята“, 06.05.2011

[42382]

Кого да смятаме за наблюдател?

Д-р Ицхак Орион: Ето че повече от сто години учените се опитват да обединят тези или онези области във физиката. Понякога това им се удава. Най-голям успех постигнаха с обединението на електроенергията и магнетизма в понятието електромагнитно взаимодействие.

По-нататък Айнщайн е направил няколко опита, а след това електромагнетизма бил обединен с вътрешната сила.

Днес в природата се различават четири вида взаимодействия, а като цел се явява откриването на обединяващ закон, обща сила, единна формула, която да опише всичките тези явления.

Отговор: Но как да я изведем? Айнщайн мечтал да открие общо поле, включващо в себе си всичките сили. Но как учените могат да постигнат това, ако те все още не разбират, че принципа на зависимост от наблюдателя се разпространява и върху тях самите?

Проблемът е в това, кого да смятаме за наблюдател: абстрактният образ, условно развихрен до различни скорости, или вътрешната площадка, където човек усеща, разкрива едно или друго явление? Това засега на физиците не им е ясно. На тях им се струва, че явлението завършва своята проявява преди това, преди да влезе в тях. Те предполагат, че изследват външния свят.

В действителност всичките явления се разгръщат във вътрешния свят на човека, а в ролята на наблюдателя се явява желанието. Имено него аз трябва да развихря до скоростта на светлината и да го подложа на други най-различни операции.

Физиците се спират на представите за външно наблюдение. Те още не приемат постулата, че цялата реалност се намира в наблюдателя.

От урока на тема”Съвременната физика и наука кабала”, 05.05.2011

[42281]

Истината не може да установи самостоятелно

Д-р Ицхак Орион: Физиката е основана на космологичния принцип, според който, физическите закони остават неизменни във всяка точка на наблюдението, независимо кой го провежда. Няма доказателства за това, става дума за различна концепция, светоглед.

Отговор: С други думи, това не е научен факт, а споразумение между нас. Науката кабала казва за това следното: обединили се, ние достигаме до общо усещане – това е то истината.

Висшата светлина като че ли се постига лично от всеки (1, 2, 3). Обаче, благодарение на обединението помежду ни, ние постигаме светлината в нейния корен (0) – и тогава, вместо разногласие, безусловно, придобиваме общо постижение. Сега вече не сме разделени– ние сме заедно. Само това е истинската картина.

 

А тогава ние не можем да сравняваме своите усещания, и даже нашите общи измервания не са нищо повече от споразумения между нас.

От урока на тема: „Съвременната физика и науката кабала“, 05.05.2011

[42288]

Kaк да построя Храм

Книгата Зоар. Глава ” Мишпатим ”, п. 264: …Обаче всичките деяния на Твореца – не са деяния на хората. Хората, когато съграждат Храм долу, първо издигат стените на града, а след това и Храма.

Стените на града се издигат първо, като защита, а след това се започва с изграждането на Храма. А пък Творецът първом изгражда Храма, а накрая, след това, след като Той го спуска от небесата и го поставя на неговото си място, тогава се съграждат стените на Ерусалим.

Въпрос: В какво се състои разликата между издигането на стените и строителството на Храма – в духовната работа?

Отговор: Нашата работа се състои в това, че вътре в огромното, открило ни се желание за наслаждаване, ние определяме някаква област, където можем да се слеем с тези мисли и желания за отдаване, да ги съотнесем с ближния, с групата, с Твореца. Аостаналата част от нашето желание, ние не сме способни да използваме за отдаване.

Затова нашето желание се разделя на много части, включвайки ”каменното сърце”. Затова, първо ние изграждаме границите, екраните, а след това с помощта на екраните, когато се убедим, как да действаме правилно, ние започваме съединяването/зивуга и изграждаме парцуфа.

Построяването на вътрешната част на парцуфа, от пе до табур, се нарича изграждане на Храма (на иврит Храм означава” Домът на Светостта”). Рош/ главата на парцуфа се използва за изготвяне на плановете – тъй наречената ”работа на Бецалеля”. А Соф/долният край на парцуфа засега, не се задейства правилно.

Но всъщност, с помощта на тези части на парцуфа, служещи за граници, също се строи Храма, та нали ние можем да постигнем нещо само чрез неговата противоположност. Добро и зло, светлина и тъмнина – само за сметка на сравнението на противоположностите ние създаваме някакви граници и издигаме зданието.

Тогава, как Творецът осъществява строителството иначе – не за сметка на ограниченията и разчетите – колко има и колко не достига. Напротив, висшата светлина изгражда вътре в самото желание Святостта, отдаването/Храма, а в останалата част от желанието, където висшата светлина не прониква – се нарича ”стените на Ерусалим”, които се изграждат после, в края на действието.

В това е разликата между построяването на Храма отдолу нагоре и неговото построяване отгоре надолу.

От урока от Книга „Зоар”, 05.05.2011

[42258]

И разумът не може да Го постигне…

каббалист Михаэль Лайтман„Учение за Десетте Сфирот“, ч.1, п.5: „До съкращението бяха Той и Неговото име единни… в своето единство, чудесно и толкова високо, че даже близките до Него ангели, нямат сили да постигнат Неговата Безкрайност и не е създаден разум, способен да Го постигне, тъй като в Него няма  място, няма граници, няма име.

„Той” показва висшата светлина, а „Неговото име” показва желанието да се получава, което задължително се намира там. Там, в Безкрайността, Той и Неговото име са единни и абсолютно не се различават нито мястото, нито желанието, както е казано по-горе и затова сътвореният разум не е способен да Го постигне, тъй като в светлината няма постижение без съсъда желание.

Светът на Безкрайността се отличава от всички останали светове, намиращи се по-ниско от него с това, че там няма име, няма граници, няма число. И става дума за постижение, а не за недостатък на постижение! Този, който се издига до състояние „Безкрайност”, преминава към такова особенно възприемане на реалността, която не се вмества в нашите рамки.

Има свят на Безкрайността, от който надолу по „линия” /светлинен лъч/ са се разпространили всичките светове /А”К и АБЕА/, и в края на всички светове – „този свят”. В света на Безкрайността няма граници, защото всичко е напълно поправено и затова няма никакви ограничения. Този свят също с нещо прилича на света на Безкрайността, защото в него също няма граници – той е толкова развален, че всичко е разрешено…

Ако говорим за постижение, то във всички светове, намиращи се под Безкрайността, ние възприемаме всичко в някакви граници, ограничения, две противоположности: добро и зло, светлина и тъмнина и т.н.

Но изкачването в света на Безкрайността – това е качествено ново стъпало, на което се разкрива напълно друго възприятие – без ограничения, не в контраста между светлината и тъмнината и прехода между противоположните състояния.

Сега ние всички възприемаме само в определени граници – ако нямаше светлина и тъмнина, ние нямаше да разберем какво е светлина, повече или по-малко тъмно. Но в света на Безкрайността всичко е безкрайно напълнено със светлина – и как да я възприемем?

Затова там съществува напълно друго възприемане – безгранично. Ние не сме способни да постигнем това чрез разума си, защото там няма граници и име. Когато се изкачим – тогава ще видим.

От урока по „Учението за Десетте Сфирот“, 05.05.2011

[42337]

Противоречие отвън – противоречие и вътре

каббалист Михаэль ЛайтманД-р Ицхак Орион: Светлината притежава както вълнови, така и корпускулярни свойства. Как науката кабала обяснява този дуализъм?

Отговор: Дуализмът е свойствен и на самите нас, и затова го откриваме и в света. Измервания могат да се извършват по два начина:

– лично, индивидуално;

-глобално, посредством обединение.

Тези два подхода се отнасят към наблюдателя, към нас, а не към светлината. Ние въобще не знаем какви явления се случват извън нас. Обаче в последните десетилетия физиката открива всевъзможни граничещи си явления. Това е предизвикано от факта, че ние самите, играейки ролята на наблюдатели се променяме.

Защото изучаваните явления, всъщност, се намират извън нас, а ние ги възприемаме и измерваме вътре. Именно ние ги усещаме, а след това ги анализираме чрез разума си.

Истината е, че ние се променяме. Преди това е бил количествен процес: хиляди години ние само сме натрупвали информация. Но днес ние се променяме качествено, все повече се доближаваме един към друг. И затова, споявайки се все повече, ние сме способни да откриваме нови явления, напълно противоречащи на предишните открития, които сме правили, когато сме били индивидуалисти.

Обаче проблема е в това, дали сме способни да си изясним новите явления, да ги разберем? Докато самите физици не си „повдигнат духа”, тоест не се постараят да се обединят с другите, за да получат в чувствата и разума верните инструменти на възприемане, способни да усещат и да изясняват нови явления, – няма да могат да разкрият повече.

И затова двойствената корпускулярно-вълнова природа на светлината ще си остане същата. При физиците вълните и частиците няма да се съединят в едно явление. От науката кабала ние знаем, че в непоправено състояние вътрешната светлина и обкръжаващата светлина са противоположни една на друга. Когато поправянето отсъства, картината на света винаги остава противоречива, защото всичко зависи от наблюдателят.

От урока на тема: „Съвременната физика и науката кабала“, 05.05.2011

[42284]

Особеността на нашето време

Човечеството като система става сложен и взаимосвързан организъм.

Това предизвиква повишаване на чувствителността на общия организъм към външните въздействия.

По-рано катаклизмите (епидемии, войни, финансови кризи) са влияели само върху част от слабо свързаната система и тази част е загивала, то другите донякъде автономни части почти не са чувствали това, а непосредствените съседи са могли дори да извлекат изгода, територии. В съвременния свят качеството на живот на всяка част от системата зависи пряко от онова, което постъпва (енергия, храна, минерали, стоки, технологии) от другите нейни части (както в живия организъм).

По този начин проблемът в някоя част от човечеството се разпространява по веригата на връзката върху всички останали части, създавайки „ефекта на доминото” и нарушавайки тяхното функциониране. Тоест такова устройство на системата усилва негативните ефекти във всяка нейна част и всеки локален проблем влошава шансовете за оцеляване на цялата система.

Това става заради недостатък в системата, свързан с отрицателната обратна връзка за влошаване на ситуацията и липсата на положителна обратна връзка за подобряване. Казано по-просто, ако някой се чувства зле, тогава всички започват да се чувстват зле, а ако някой се почувства добре, то останалите почти не чувстват това.

Съвременното ниво на разбиране в обществото е позволило да се изработи най-примитивна защита на системата от този проблем: механично преразпределение на излишните ресурси от благоденстващите части на системата към частите, които се намират в критично състояние. Но това решение има два основни недостатъка:

1.  работи само, когато в системата като цяло, има достатъчно ресурси;

2. неефективно е, тъй като не използва самата система, нейната възможност за саморегулиране и повишаването на ефективността на нейното функциониране.

Днес светът влиза в етап на глобален недостиг на външни ресурси за поддържане на цивилизацията и на нейното по-нататъшно развитие. Човечеството нараства количествено – нарастват и неговите качествени потребности. Затова старият начин за решаване на локалните проблеми напълно ще престане да работи в близките 2-3 години, след което ще започне постепенно, но стабилно влошаване на състоянието на човечеството, на неговото ниво на живот, на способностите за адаптация, на нивото на оптимизма и т.н.

Единственият оставащ изход от този процес на разрушаване на цивилизацията е прехода към ново ниво на функциониране на човечеството, като единна високо организирана система. Тоест развитие на системата от по-просто самоорганизиране от типа „колония бактерии” до нивото „единен организъм”.

От една страна не е възможно веднага да се скочи от егоистично възприемане на реалността към алтруистично. А именно възприемането на реалността от отделния човек се явява програмата, задаваща правилата за свързване между елементите на обществото и като краен резултат – нивото на самоорганизиране на всяка обществена система.

Но от друга страна съвременната криза на цялата система на обществените отношения и глобалния недостиг на ресурси не са оставили шансове за това, някой постепенно да започне да споделя своите ресурси (време, енергия, материални ресурси) без явна заплаха за своето собствено съществуване.

Описаното по-горе устройство на съвременната система произтича пряко от основополагащото ограничение за възприемането на света от съвременния човек  – от невъзможността да види себе си не като изолиран индивид, а като част от система.

Съответно изменението на структурата на човечеството като система е възможно само, ако в началото се покаже на отделния човек задънената улица, в която ни вкарва съвременният начин на взаимодействие между нас в обществото, а накрая – да се покаже реалния шанс да се промени към по-добро живота на човека и на човечеството като цяло.

Кратко обяснение на главната разлика между по-горе описаните типове системи (колония и организъм):

В примитивната система разпределянето на действията на нейните части, става въз основа на най-простите физически закони, които вече са известни на човечеството като цяло, и на интуитивно ниво – на всеки човек. Тоест в такава система всички знаят, че „ако при някой се увеличава – при някой друг намалява”.

В система, която е на по-високо ниво, освен тези прости закони се реализират засега все още неизвестните на широката публика закони на мирозданието – в частност „закона за повишаване на енергията на системата за сметка на по-съгласуваното взаимодействие между всички елементи”. В научните среди той е известен под името „синергетичен ефект”.

Но в теориите, които разработват тази област, вместо опити да се изясни какво се явява причина за такъв системен ефект, се използва израза „самоорганизиране на системите”. Все едно студент, изучаващ електроника, вместо да се опита да разбере реалните закони на електротехниката, на въпроса „как е устроен телевизора”, да отговори „това е ефекта на самоорганизацията на купчина радио елементи”.

Ето между другото, цитат от биологията: „При всички огромни успехи на биохимията, отговорите на много въпроси, свързани с възникването на живота, имат характер на умозрителни разсъждения. Все още няма единна всеобхватна теория за прехода от неживите вещества към простите живи.

Мисълта за това, че живото е възникнало единствено и само като резултат от по-горе описаните случайни взаимодействия на молекулите, по думите на астронома Ф. Хойл, „е толкова нелепа и неправдоподобна, като твърдението, че ураган, преминавайки над сметище, може да доведе до сглобяването на „Боинг 747”.

Трудно е, използвайки тази теория, да се обясни, как точно се е появила способността за самовъзпроизводство на живите същества. Съществуващите хипотези не са убедителни и този факт не е потвърден експериментално по никакъв начин.”

Така че какъв е пътя, по който е възможен прехода на човечеството като неорганизирана система към организирана? Нима само с цената на ужасни страдания?

Ето предлаганото от нас решение: Кабала предлага още един път – като привлечем към себе си силите на отдаването и любовта на природата (пътят на светлината). Но ако не се тръгне по него, то издигането над егоизма е възможно само под натиска на жестоки страдания.

[42189]

Слушай гласа Му

каббалист Михаэль ЛайтманТворецът ни доближава всеки път, когато Му дадем шанс. Това е тайната към успеха. Ако дадем на Твореца удобен случай, ще бъдем събудени бързо, на по-висока честота и ще можем да достигнем до по-голямо желание по-бързо, до известна степен на копнеж и стремеж, което се нарича „свят, година, душа” (Олам, Шана, Нефеш). Тоест ние ще достигнем сливане със Светлината „на същото място, в същото време, със същата жена” – описано е като обединение на човека и Твореца.

В крайна сметка, за достигане на сливане (Зивуг), ние трябва да изпълним няколко условия. Първо, е необходимо поправеното желание, тоест не някакво материално желание, а нуждата да достигнем подобие с Твореца, първата духовна степен, първата връзка с Него. За да постигна това, се очаква да предоставя желание в подходящо количество, качество, интензивност и форма.

Освен това, не се очаква да искам нищо друго, така че това да стане моето единствено желание, възнаграждение и напълване. Нищо друго не се изисква освен желание за това. В крайна сметка, останалото е наградата, за която работя. Моето пламенно желание, копнеж, напрежение и стремеж да поддържам връзката с Твореца, да се придържам към нея, въпреки всички трудности, в действителност е наградата.

Ако човек достигне до това състояние, издигайки се над своя егоизъм и желаейки да насочи всички свои стремежи към Твореца, да покаже копнежа си към Него и не търси нищо повече от това, той заслужава да се издигне към сливане.

Тук човек може да намери помощ в обкръжението, което ще го подкрепи, пробуди, ще му напомни и ще предостави за него всички необходими условия за такова сливане; ще ги изясни и ще извиси тяхната важност. В крайна сметка, Творецът достига до човек всеки път, когато той Му предоставя такава възможност. Това е най-важната точка за нас.

Това означава, че целта е да дадем на Твореца повече възможности да ни пробуди по всякакъв начин, няма значение как. Може би по-често е чрез неприятни усещания, но ние не се плашим от проблеми, страхове и копнежи, тъй като не ги виждаме като лоши състояния.

За нас е лошо само когато се отделим от мисълта и връзката с Твореца, от копнежа и желанието. Всички останали наши копнежи за Него ние приемаме като желателни и важни, независимо от това дали ни харесва да ги изпитваме или не.

Преди всичко останало, ние ценим истината, а не усещането за добро и лошо, сладко и горчиво. По този начин, постепенно и правилно се подготвяме за първото сливане и накрая го достигаме.

От урок по писмо на Баал а-Сулам, 01.05.2011

[41886]

Не бъди магаре попаднало на царската трапеза

каббалист Михаэль ЛайтманВъпрос: Ако Творецът е създал всичко вече съвършено, защо ние трябва да поправяме нещо?

Отговор: Но ние не се намираме в онова състояние, което е създал Той! Ние се намираме извън него, зад многочислени „завеси” – скривания. Тези скривания действат само oтносно нас – ние усещаме скриването.

А Творецът е създал само едно състояние, което се нарича свят на Безкрайността. Но за да почувстваме, че се намираме в тази Безкрайност, трябва да натрупаме опит от всевъзможни усещания.

Да допуснем, че искат да ме нагостят с някакво екзотично блюдо – но за да мога да оценя вкуса му трябва да имам желание за това: трябва да си представя какво е това и как се яде. Иначе нищо няма да разбера – като селянина от примера, разказан в книгата Зоар, който целият си живот е живял на село, отглеждайки зърно и докато не попаднал в града, даже и не подозирал колко много вкусни неща могат да се изпекат от него. Той познавал само тези груби зърна!

По същия начин ние, намирайки се в света на Безкрайността го усещаме само както магаре преживящо грубо зърно. Освен това просто „зърно” и „вода” – нищо не ни е нужно! Ние не усещаме в света на Безкрайността онези угощения, които ни е приготвил Твореца. Как да поискаме светлината, която запълва тази Безкрайност, да я почувстваме в цялата дълбочина, в пълната яснота, във всички прояви? Ние нямаме такава потребност и сами трябва да я създадем вътре в себе си.

За да можем да се запасим с такова желание и вместо суровото зърно да почувстваме най-вкусната торта, в същото това състояние, в същата светлина, вместо минималната светлина „нефеш де-нефеш”, да почувстваме Безкрайността – трябва да развием желание. А желанието се развива за сметка на скриването, когато малко ми приоткриват светлината и после я крият, приоткриват и крият. Това се нарича „флирт”, игра.

И тази игра е много сериозна, защото скриването развива желанието. Така светлината си играе с нас, ту приоткривайки се, ту скривайки се. Затова ние така се отдалечаваме от света на Безкрайността и се отделяме от него чрез множество скривания, докато не попаднем в този свят, където действа пълно скриване. И оттук започват да ни пробуждат чрез всякакви страдания, давайки ни да разберем, че си заслужава да работим и да придобием желание.

Всичко, което ни е необходимо – е само желание! В мига, когато вече го имам – ще получа дългоочакваната „торта”. Щом то израстне още повече – ще ми дадат още по-голямо угощение. Всеки път от мен се изисква само да увеличавам желанието  – а висшата светлина вече свети с цялата си сила. С желанието си аз се откривам за връзка с Него и му позволявам да влезе в мен.

Творецът е създал цялото това състояние от самото начало, но от цялата Безкрайност ти сега усещаш само минималната светлина нефеш – защото нямаш собствено желание, за да поискаш именно това и да страдаш от отсъствието му.

И това желание трябва да бъде изключително, не приличащо на собственото ти желание. Ти го получаваш силово, чрез преодоляване, съпротивлявайки се на природата си. Когато ти така поискаш светлина – това ще бъде истинско желание. Тоест трябва да пожелаеш отдаване!

Сега това ни се струва като нещо напълно несериозно: какво отдаване, каква любов. Но това са само познати думи, които, всъщност, означават нов вид желание, което не притежаваме.

От урока по „Учението за Десетте Сфирот“, 04.05.2011

[42186]

Желанията не бива да се експлоатират, а да се поправят

В нашия свят ние се намираме на животинско стъпало и затова можем да вземем от природата само, колкото е необходимо за живота на тялото. Въпреки това ние изпомпваме нейните ресурси заради нуждите на човешкото ниво.

За разлика от животинското ниво, „човекът в мен“ изисква добавки: пари, уважение и знания. Тези желания не трябва да се удовлетворяват чрез насилие над природата.

Аз вземам от нея няколко килограма метал, наречен „злато“ и с това удовлетворявам своята суета и властолюбие. Каква е връзката между метала и липсата на власт? Защо използвам ресурси от едно ниво за нуждите на друго? Това е съвсем неправилно.

Желанията, сввързани с храната, секса и семейството, трябва да се удовлетворяват в съответствие с природните начала. С това ти не разрушаваш природата, тъй като действаш на животинско ниво. Ако на зайците в гората не им стига храна, тяхното количество се намалява. По този начин и ти се намираш в равновесие с природата, слят с нея. Но вместо това, ти изкуствено се поставяш над природата, експлоатирайки нейните нива, за да задействаш човешкото стъпало.

Истинското поправяне на човешко стъпало трябва да бъде различно: ти използваш природата за необходимите си потребности, а всички останали усилия обръщаш към връзката между хората. Така ти поправяш своите стремежи към пари, почести и знания.

В противен случай, ти разрушаваш животинското и растително ниво – което и наблюдаваме днес.

Ако в отношенията си с природата ние не използвахме своите желания за богатство, почести и знания, щяхме да бъдем по-малобройни на Земята – да допуснем – 1 милиард. Нашият живот щеше да е по-прост, и нямаше да експлоатираме своите човешки желания, а щяхме да ги поправяме. В резултат на което, бихме съществували в равновесие и хармония с природата на неживо, растително и животинско ниво, а също и на човешкото стъпало.

При това човешкото стъпало би ни подарило усещане за вътрешната същност на природата, висшата сила, която е скрита в нея. Поправили желанията за пари, почести и знания, бихме проникнали във вътрешността на природата и бихме проявили нейната дълбока същност – вечност и съвършенство.

От урока по статията „Мир в света“, 01.05.2011

[41904]

На прага на ново възприемане

каббалист Михаэль ЛайтманД-р Ицхак Орион: Материята предшества пространството. Съгласно теорията на Айнщайн тя се характеризира с максимална скорост на светлината, обща относителност, т.е. преплитане на категориите пространство и време, а също така и тяхната гъвкавост.

В резултат на своите изследвания и измерения човек открива, че всичко се свежда до него, в него или произтича от него. Как кабала обяснява това?

Отговор: Отначало се е развивал нашият свят, а след това в него е започнал да се развива човека. Той е преминал през пет стадия на развитие на егоизма, който е нараствал досега само количествено. В хода на историята човек е възприемал света в категориите време, движение и пространство, които са „стълбове“ в усещането на неговите желания.

Но веднага, след като егоизма достигне последния стадий на развитие, човек чувства, че е длъжен с всички свои части да се присъедини към интегралната система. В преддверието на това започват нарушения в неговото усещане за света. Защото става дума за преход към съвършено друго възприемане на света и реалността.

По-рано човек е гледал на света чрез своето „Аз“, а на следващата степен ще го възприема чрез другите, или заедно с всички. Нашето желание става все по-зависимо от другите. Този процес продължава вече няколкостотин години, започва от средновековието, от времето на Ари. Затова той се нарича „Месия, син на Йосеф“ – след него целият свят е започнал да се съединява в затворена система. С това са свързани и откриването на нови континенти, техническото развитие, Промишлената революция и т.н.

Нашите желания все по-здраво се спояват едно с друго и ние започваме да усещаме света в единението между нас, още съвсем неосъзнато. Затова времето, движението и пространството губят своите предишни ясни очертания – сега всичко зависи от степента на съединение.

Като следствие, науката открива въздействието на наблюдателя над експеримента. Оказва се, че е невъзможно да се определи нещо, което да е независимо от човека. Няма свят, обективно съществуващ извън човешките усещания.

Ние вече сме обединени от своите желания, подобно на Айнщайн, подсъзнателно се досещаме за съществуването на друг свят, който се възприема не само от мен лично, но и във връзката с другите хора.

В крайна сметка пространството, времето и движението приемат относителна форма. И всичко това, само поради факта, че светът става интегрален.

От урока на тема: „Съвременната физика и науката кабала“, 05.05.2011

[42291]

Злото е подсказване от Твореца

каббалист Михаэль ЛайтманИздигайки се над егоизма, аз чувствам, че се отделям от своя властител – Фараона. И това веднага ми позволява да се почувствам в нещо самостоятелен.

За да се откъсна от този, който ме управлява е необходимо голяма работа в групата и в учението, желание да привлека светлината. Тогава, аз сам ще видя, че всичките ми желания, мисли и стремежи, всичко, което имам в мен – не е мое.

Това е като твърд диск, с вече инсталирана операционна система, който са поставили в мен. По друг начин, просто не мога да действам – нито днес, нито утре, нито вдругиден.

Но, човек не живее сам за себе си, а в обкръжение. Работата и учението в обкръжение ми носят светлина, възвръщаща към Източника и тогава чувствам, че съм противоположен на обкръжението. Досега, аз не съм се замислял за това и съм искал просто да използвам живота в своя полза. Но, светлината притежава друго свойство – отдаване и поради това, аз откривам, че използвам другите, заради получаване.

В това и се състои действието на светлината: да ми покаже, че съм противоположен на нея и целият съм устремен само за използването на ближните. Или им причинвам вреда, за да се почувствам по-горе, или получавам от тях напълване, което също е добре за мен. А ако е и това, и другото: да ги унизя и да изстискам от тях максимума – тогава е още по-добре.

Благодарение на светлината, аз не просто виждам своя егоизъм, но и разкривам неговото зло. Хората от улицата ще кажат: „Да, ние сме такива. Какво да се направи?” Така, целият свят открива, че от егоизма започва кризата, от това, че хората и цели страни не желаят да се съобразяват с другите: „Но, няма какво да се прави. Ще играем по-нататък.”

Само светлината ни разкрива злото на нашата природа. Оказва се, че тя е противоположна на светлината и освен нея, няма нищо повече. Ние получаваме нещо като насочване: може не само да се терзаем и да се потапяме в депресията, виждайки злото в себе си, в света и в Твореца – има и друг път. Разкрива ми се особена сила, която свети, управлява ме, проявява зло и тя ще ми помогне да се изменя.

Настъпва решаващ момент: аз се обръщам към тази сила, вече съзнавайки, че тя преднамерено ми е разкрила злото, преднамерено формира злото в мен, за да изпитвам необходимост от нея, да я поискам, да пожелая връзката с нея.

Така, аз започвам да оправдавам всичко лошо в света. Оказва се, че тези неща се разкриват в мен в такъв вид, само затова да установя връзка с Корена, с това, което е направило всичко това: създал е мен и целият свят наоколо. И действително, Той си признава: „Аз съм създал злото начало. Всичко, което виждаш като лошо – това е Моя работа. Искаш да промениш ситуацията – помоли”. Повече нищо и не трябва.

Това е много, много сложен момент. Защото да се обърнеш с молба, с искане за поправяне – това е вече етап от връзка. Може, разбира се да се каже, че всичко идва свише, да се прехвърли цялото зло върху Твореца, върху природата. Но да реша, за себе си, че това зло е преминало в добро, да се поблагодари за него, като за добро, това вече е съвсем друга работа.

Аз благодаря на Твореца за злото, което Той ми изпраща и чрез което мога да се обърна към Него. Той ще се отнесе по-особено към мен: бодва ме няколко пъти, за да вдигна към Него очи, да заговоря с Него. Сега съм длъжен да се издигна над страданията и да установя с Него контакт, който за мен ще е по-важен от страданията. „Не е важно, дори Ти да изпращаш още нови беди – само да не ме изпуснеш, аз няма да пусна Теб.” Това вече е развитие по направлението във връзката с Него.

Тогава човекът и разкрива своята независимост. Той се приповдига над своя егоизъм, благодарение на светлината, но тази светлина идва по негово искане и затова, също се записва на неговата сметка. Сякаш, човекът сам я произвежда, привлича и я използва. Той получава от светлината сили и пристъпва към самостоятелно поправяне, отмервайки своите желания и възможности и така изгражда себе си.

Това е и независимостта: ние ставаме „свободен народ на своята земя”. „Земя”, в кабала, означава „желание”: аз съм свободен в своето желание и правя с него това, което смятам за необходимо.

От урок по статията „Свобода на волята”, 06.05.2011

[42379]