Entries in the '' Category

Система за връзка с Безкрайността

Въпрос: Какво не ни достига, за да може системата, наречена „Зоар” да ни доведе до единение?

Отговор: Не достига намерение, желание. „Зоар” – това е общата система на цялата реалност. Но защо тя се нарича „Зоар”? И защо отваряме някаква книга, четем написания от някого текст, слушаме някакви думи?

Общата система на реалността е така устроена, че да бъде свързана с нас, с помощта на великите кабалисти, които се явяват посредници при създаването на тази връзка между системата и нас, и са изразили връзката в думи и изречения.

Аз чета тази книга – и нищо не разбирам. Мога дори да я чета отзад напред. Главното е, че искам да се свържа с тях – с тези кабалисти, които са ми предали ръкописите си, желаейки да се свържа с тях – с тези души, с тяхното обединение, да ги достигна в същото единство.

Как разбирам, че се съединявам с тях? Ако се съединявам със своята група, посоката ми несъмнено е правилна – да се съединя с тези велики души, да вляза в същата обща глобална интегрална система, да стана нейна неотменима част, свързана с всички – поне в някаква степен да се устремя към това. Именно то ни е необходимо.

Един мисли за това, друг – не много, трети – понякога. Но ако се стараем да бъдем като едно цяло, личните стремежи на всеки се съединяват заедно.

От урока по книгата „Зоар”, 04.05.2011

[42171]

Групата на раби Шимон е от няколко милиона

каббалист Михаэль ЛайтманВисшата светлина се намира на място, наречено „Шхина”. Шхина е съединяването между душите. Трябва със свои усилия да постигнем единството между нас и тогава ще се разкрие същата светлина, която изгражда, създава, поправя и напълва цялото творение.

Цялата тази светлина винаги се намира само в Шхина, в Събранието на душите, стремящи се към Твореца (Кнесет Исраел), в единението между нас.

„Зоар” е същият източник на светлина, но при условие, че се представим (и не е важно, колко милиона сме) като групата на раби Шимон – десет човека, които седят, съединили се заедно и получават светлината, наречена „Зоар” – „висше светене”, което въздейства върху нас, поправя ни и ни издига.

От урок по книгата „Зоар”1 04.05.2011

[42174]

Живот заради мига

каббалист Михаэль ЛайтманСъвременният свят върви стремително към дъното. Ние разрушаваме природата, изтощаваме нейните ресурси, окончателно разваляме човешкото общество във всички сфери на неговия живот – и при това не се спираме. Безогледно, ние както и по-рано се опитваме да се движим в същата тази егоистична посока.

Ако в тебе няма точка в сърцето, ако не предизвикваш висшата светлина, тогава си лишен от възможността за сравнение, за да намериш проблема в себе си. Ти действаш подобно на машина, към която е включен един единствен електрически кабел. Така скача електрическо зайче, без да се притеснява, че всеки негов подскок завършва с падане. Ако няма сила, която да ми покаже злото – аз не осъзнавам злото: „Е, нищо, не се получи днес – утре ще стане“.

В това е проблема на „поправящите света“, за които пише Баал а-Сулам. Става дума за духовно понятие, произхождащо от това, че наслаждението, светлината, никога не остава в егоистичното ни желание. Ние непрестанно се стремим към него, опитваме се да направим нещо, но нищо не помага. И няма и да помогне, тъй като ние сме противоположни на светлината и не я чувстваме.

Едва докоснали се до желанието, наслаждението в този момент изчезва и аз отново трябва да тичам след него – макар и за кратък момент на контакт между светлината и желанието. Само заради този миг живея.

Ако можехме да видим този процес отстрани: желание – капчица наслаждение, желание – капчица наслаждение… За да се докосна до него, аз трябва постоянно механично „да натискам бутона“, като опитно животно, без да имам и най-малкия избор. Това е живота ни, който не ни учи на нищо в продължение вече на хиляди години развитие.

По такъв начин, „поправящи света” – е много дълбоко философско понятие. Това е вярна, егоистична, единствено съществуваща форма на развитие. Това свойство е вкоренено в нашата природа и от него няма къде да се денем.

Единствено, ако в човек се появи точка в сърцето и той започне правилно да се развива, воден от своите нови желания, тогава той придобива сила, противостояща на механиката на желанието и наслаждението – светлината. Тази светлина пробужда в него усещане, че тук не достига третият елемент – новото намерение, разчета, екрана.

Главното в това търсене е, че то е насочено срещу „поправящия света“ в човека. Оказва се, че има някой, който е над тебе – той внася недостатък и той го поправя.

Ето през какъв процес трябва да преминем. И ние също ще видим неговите последствия в човешкото развитие. Както пише Баал а-Сулам, всеки очаква от другите признания на тяхната неправда и на собствената си правота. Но такова нещо никога не се случва – всеки продължава да стои на собственото си мнение. Цялото човечество ще премине през този път: конфликтните страни ще се дърпат до последно. И няма изход, това ще ни доведе до война и самоунищожение.

Ако не противопоставим на този процес с разпространението на науката кабала, раздорите няма да имат край. Въпросът е само в едно: ще ни чуят ли преди да започне масово изтребление или ще ни чуят след това, когато от човечеството ще остане само малка част?

Поправянето все едно ще премине по пътя на кабалистичната методика, но достигне ли работата до катастрофа, до гибелта на милиарди и екстремно преживяване на останалите, които ще се вслушат в методиката и ще започнат да я реализират, гонени от чудовищни страдания? Или ще успеем да обясним на света тази методика, без да довеждаме проблемите до крайности?

От урока по статията „Мир в света“, 04.05.2011

[42196]

Колко светлинки са нужни, за да осветяват нощта?

Разпространението на науката кабала е много важно. Всъщност, това е и реализацията на нашето отношение към Твореца. Можем да Му доставим удоволствие, ако приближаваме към Него хората, които не могат да се приближат към Него сами.

За това ти трябва да ги обикнеш, да се съединиш с техните желания, като един човек с едно сърце. Те нямат точка в сърцето – и ти, посредством своята точка, ги повдигаш заедно със себе си. Така трябва да се действа по отношение на цялото човечество – по примера на горната част на парцуфа (ГЕ), въздействащ на неживата част (АХАП).

Може също да наречем това частно и общо поправяне, или вътрешна и външна част на света: неговата вътрешна част се присъединява към външната и я повдига заедно със себе си. Такава е правилната реализация на поправянето.

Разбира се, то се разделя на етапи. Отначало ние даваме на хората само материали, начални знания, довеждаме ги на учебните курсове. Но като цяло ние се стремим към обща реализация на глобалния процес: да укрепваме всички точки в сърцето по целия свят и да ги обучаваме, за да повдигнат заедно целия свят към духовното разкриване.

Само тези, в които има точка в сърцето, са способни и задлъжени да изпълнят действието по разпространение на науката кабала и поправянето на света. Защото, само за това те и съществуват. Ако желание, непритежаващо точка в сърцето, би могло да се повдигне на степента на Твореца – така и би вървял процесът. Но това е невъзможно. Ако в егоистичното желание нямаше трошица отдаване, Бина – то нямаше да има сили да се пробуди, да се издигне и да се поправи.

И затова в света има малко количество хора с точка в сърцето. Не трябва да са повече. Колко искри светлина трябва да има в човечеството? Минималното възможното количество, което ще позволи да се разбуди получаващото желание, ще го присъедини и повдигне нагоре. Ако искрата се запали дори и малко повече, това вече няма да бъде работа, осъществявана отдолу.

Ето защо количеството хора с точка в сърцето, които се стремят към поправянето и се наричат „Исраел“, е много малко.

От урока на тема „Важността от разпространение на науката кабала“, 03.05.2011

[42090]

Трима под един покрив

”Учението за Десетте Сфирот”, ч.1, глава 2, т 3-4. ”Дървото на живота” Ари: ”И по лъча се проточи и спусна светлината на Безкрайността надолу. И в онова пространство, Породи, Сътвори, Създаде всичките тези светове.” Подразбират се 4-ри свята: Ацилут, Брия, Ецира, Асия, които включват в себе си безкрайното количество от техните съставки.

Тук обяснява, как това желание се разделя на части, как усеща всяка една част на желанието, и как тя се променя.

И ни се струва, че има само едно единствено желание – какво толкова сложно? Но всъщност, вътре се крият безкрайно много детайли – поради това, че тук участват три компонента: наслаждаване – напълване относно желанието или неговия недостатък, и условие при което наслаждението може да напълни желанието – т.е. намерението, екрана, обкръжаващата светлина, количеството от подобни свойства.

Това условие (3 –я фактор) определя, до колко първите два: напълването и желанието – се съединяват помежду си.

Излиза, че тук има 3 параметъра, всеки от тях действа в своята плоскост, отделно от другите. И затова в случая, се получава такова голямо объркване в онова, което се случва между тях…

Двата параметъра заедно ние все още можем да разберем: как единия стои срещу другия – това можем някак си да си го представим. Но трите – все още, не. Та нали всеки от тях действа в своето направление, сякаш с различна цел:

  • Желанието иска да се наслаждава!
  • Светлината – иска да наслаждава! (Това са съвършено различни неща) 
  • Екранът – поставя условие: ” Само ако сте подобни един на друг!”

Нито в светлината, нито в желанието, има онова, което съществува в екрана. А в светлината няма онова, което се намира в екрана и в желанието. А в желанието няма онова, което има пък в екрана и в светлината.

И когато всичките тези три фактора трябва да се съберат и слеят заедно в една точка (както е казано: ”Израел, Тора и Твореца – са едно цяло”) – тук и възниква всичката тази сложност и това объркване. Земният човешки разум, не е способен да възприеме това.  

Трябва да дойде особена светлина – не светлината на напълването, а светлина, поправяща желанието и да му даде екран. И само тогава ще можем да разберем, как да работим с тези три фактора, и светлината на наслаждаването чрез светлината на поправянето ще напълни желанието. 

На думи, това ни се струва просто, но ние, не можем това дори да си го представим, докато то не се осъществи в нас… Тъй като ние сме устроени по-иначе. Всичките ни мисли и желания, не включват всичките тези три параметъра, и затова ние, не можем да ги преплетем заедно.

От урока по ” Учението за Десетте Сфирот” 04.05.2011

[42183]

Единството като съсъд

Въпрос: Може ли в нашето разпространение да описваме Твореца като силата на обединението и да привеждаме за пример единството на органите на тялото?

Отговор: Не, обединението – това е средство, а не същност. Всички части на тялото са споени помежду си, те работят в хармония и се допълват помежду си, всяка от тях се отрича от себе си, заради единството с другите и служенето на тях.

Благодарение на това, моето тяло става интегрална система и тогава в него се пробужда особена сила, отнасяща се към висшето измерение – силата на живота. Това вече не е материално съществуване на животинско ниво, а по-високо битие, постижение на единството, на целта на тялото.

Откъде идва това? Работата е в това, че изначално, през четирите етапа на разпространението на пряката светлина, всичко се е спуснало от корневия стадий в четвъртия. А след това, постигайки единство, четвъртият стадий се издига към Силата, която е създала това единство изначално – назад към корневия стадий.

Тук действа универсалното правило: завършвайки нисшата степен, ти излизаш към началото на следващата. Ето защо, посредством обединението, ние достигаме по-високата сила. Единството – това е съсъдът, а силата, която ние разкриваме в него, и е Творецът.

От урока на тема „Важността от разпространение на науката кабала“, 03.05.2011

[42084]

Трите части на човечеството

Светлината е породила желанието и го управлява. Желанието първоначално не може да има никакво собствено движение, което да не идва от светлината. Как тогава е възможна някаква собствена инициатива, така нареченото «пробуждане отдолу» (итарута де-летата), което се изисква от човека?

И все пак, такова пробуждане е възможно, защото светлината се стреми да доведе желанието към самопознание, към осъзнати действия, за да се почувства желанието самостоятелно и като че ли независимо от светлината. И тогава, останало без светлина, под собствената си власт, желанието може да реши какво иска – и да поиска от светлината изменения.

Изискването може да бъде егоистично, когато желанието иска да напълни себе си, по силата на своята първична природа. Но е возможно, с помощта на светлината, желанието да достигне такова състояние, когато желае истински изменения и моли за напълване не заради себе си, а заради светлината, заради Твореца, заради ближния.

Хора, които искат да дойдат до такава молба и молят за благото на ближния, се наричат „Исраел“ (яшар-ел – „право към Твореца“). А всички останали, желаещи просто да се напълнят, без никакво отношение към светлината, се наричат „светски хора“. Ако човек разчита, че светлината ще му помогне да се напълни – той се нарича „религиозен“. Това са трите части, на които се дели цялото човечество.

От урока по статия от книгата „Шамати“, 03.05.2011

[42116]