Entries in the '' Категория

Зад лицата се крие Творецът

каббалист Михаэль ЛайтманСветовен конгрес „We!”, Ню Джърси, урок №8

Рабаш, Шлавей Сулам (Стъпала на стълбата), статия „Тора се нарича средна линия”: Човек трябва да има вяра, че „Няма никой освен Него”, т.е. че само Творецът го задължава да извършва праведни действия. Но след като той все още не се е удостоил да знае, че е заставян от Твореца, Творецът се облича в други хора (които като че ли съществуват извън човека) и извършва тези действия с тяхна помощ.

Мислим си, че сме заобиколени от много хора, които ни влияят по различни начини и ние трябва да отреагираме на тях. Но ако започнем да се отнасяме към тях („тях”, т.е. група от хора, учещи кабала, а не всеки един по света) като проявление на Твореца, Неговото присъствие между нас, Неговото представяне пред нас, тогава обединявайки се в група, ние започваме да Го изучваме и постигаме.

Човек трябва да вярва, че зад човешките образи стои Творецът и извършва всички действия в хората.

От 8-ми урок на конгреса „We!“, Ню Джърси, 03.04.2011

[41847]

Какво се крие зад илюзията на прогреса?

каббалист Михаэль ЛайтманБаал а-Сулам, Трудове за последното поколение:Какво е станало с немците, считащи се за един от най-цивилизованите народи, и изведнъж, само за някакъв си час са се превърнали в дивашки народ, най-ужасния сред примитивните народи, които някога са съществували на земята. Нещо повече, Хитлер е бил избран от болшинството.

Въпросът се отнася до човешкото общество: как се движим напред? Струва ни се, че от поколение на поколение ние ставаме все по-развити. Но в какво се развиваме? В науката и техниката? В общественото устройство? Или растем в своите човешки ценности? Точно това, последното, не е вярно.

Егоизмът нараства в продължение на цялата история, но ние не го поправяме и според степента на натрупването му, ставаме все по-лоши. Вместо истинското поправяне, ние покриваме, прикриваме своя егоизъм, за да не изплува и да не ни пречи да живеем. Иначе бихме се унищожили един друг. По същество, от поколение на поколение ние все по-изкусно скриваме егото си, а през това време ненавистта расте.

Помага ни това, че съществува възможност да се „разбягаме“, да се скрием зад телефона, компютъра и прочие разни екрани. Всеки си има стая или даже квартира, всеки се вози в своята си кола, не качва никой друг, хората престанаха да се женят и омъжват, разкъсват близките връзки. Накратко, ние издигаме защита, завеса между огнищата на човешкия егоизъм и благодарение на това живеем сякаш всичко е наред.

Това ни се изплъзва, но услугите, които развиваме в съвременното общество, са призвани основно да разчистят на всеки място в живота, за да не му се налага да влиза в конфронтация с другите хора. Националната застраховка, болничните каси, пенсиите, отпуските – с годините ние се стараем да предоставим на човек все повече възможности да почувстват себе си независими от обществото, да се отделим от чуждото его. Стремим се да позволим на всеки и да научим всеки да остава затворен в себе си, да не излиза на показ до края на живота си.

В крайна сметка, нашият характер няма поправяне и е станал много по-жесток, отколкото е бил в миналите хилядолетия. Просто ние се научихме да пазим характера си в тайник и като следствие, в плен на илюзията за прогрес на цивилизацията.

Всъщност, не би трябвало да бъде такъв проблем да разбудим нашия егоизъм, да проявим злото по най-явен начин. Защото то бушува отвътре, трябва само да отворим клапана и то ще избухне на повърхността.

При това така ще изригне, че човек ще бъде готов на всичко, без всякакво съпреживяване – той и не чувства другите в черупката на собственото си его. Той може да убива, да коли възрастни и деца, семейства и цели народи. Той ще сортира за себе си хората: този е черен, този е бял, този е евреин, а този – циганин и т.н. Може да изнамери хиляди критерии – поводи за убийства: старците вече са изживели своето, новородените с недъг и т.н.

Накратко, без никакво съжаление и угризение на съвестта, а напротив – горделиво и хладнокръвно, човек ще прави с другите това, което му дойде на ум, тъй като не чувства, че те са също хора, имащи право на съществуване, като него самия.

Става дума не за немците, а за всички нас, докато сме непоправени. Ако нашето егоистично желание се пробуди открито, всички ще станем такива. С немците то се е случило, тъкмо защото са били най-развити, а днес може да се случи с всеки друг народ. Много народи в света са се развили вече достатъчно, за да се прояви просто и естествено нацизма в тях. Те няма да се засрамят от нищо и ще действат също така пресметливо, както немците са искали да унищожат евреите и другите народи. Днес голяма част от света вече е готова за това.

Ако не поправим егоизма си, достатъчен е и най-малкият повод, най-малката искра, за да избухне пламъка на повърхността като от вулкан. И тогава никой няма да търси оправдания – хората ще реализират егоизма си научно и безпристрастно, грижовно и пресметливо  ще дойдат и ще изтребват.

От урока на тема „Ден в памет на Катастрофата и героизма“, 02.05.2011

[42042]

Кръг, правоъгълник, триъгълник, линия

каббалист Михаэль Лайтман„Учение за Десетте Сфирот“, част 1, п.5. Тъй като светлината на Безкрайността е напълно равномерна, тя трябва да направи равномерно съкращаване от всички страни…

Както е известно от геометрията, няма по-равномерна фигура от окръжността, тъй като в правоъгълника има изпъкнали ъгли, както и в триъгълника и в другите фигури. И затова трябва да има съкращаване в Безкрайността във вид на кръг.

Пояснение. Ако имаше различие като: горе–долу, дясно-ляво, то би се изразило във вид на правоъгълник, в който 4-те стени изразяват 4-те стадия. А триъгълникът – указва за степен, в която има само три стадия, а 4-ят стадий отсъства. Т.е. има само три страни: горе, дясно и ляво, а отсъства долната страна (последния 4-ти стадий, „далет“).

Никакви други „фигури“ няма – всички останали форми са вече „букви“.

От урока по „Учение за Десетте Сфирот“, 02.05.2011

[42011]

Сълзите няма да помогнат на работата

каббалист Михаэль ЛайтманВъпрос: Как ужасите от Катастрофата на европейското еврейство се съчетават с принципите: „Няма никой освен Него” и „Добър и творящ добро”?

Отговор: Няма никой освен Твореца. Той е неизменно добър и твори добро, а ние сме противоположни на Него.

Ето защо, като не поправяме себе си, предизвикваме проявяването и усилването на негативните сили. В света, само ние притежаваме свобода на избора. В реалността съществува баланс на силите, в  изследване то на който човек е склонен да привнесе в картината собственото негодувание,  собствените преживявания и впечатления, безпокойства и страхове, а също цялата тежест на своята история.

Пристъпвайки към работа със своите инструменти, трябва да изучаваме природните явления, а не субективните фактори, принуждаващи ни да се смеем или да плачем. Аз разглеждам силите на природата, които са формирали  нацизма в нашия свят като истински учен. Кой може да предотврати това? Защо всичко се е случило точно по този начин?

Изследванията показват: свише действа добра, творяща добро Сила и няма никой, освен нея. Висшата светлина се намира в абсолютен покой, тя е неизменна, а нейните закони са неоспорими. Могат да се приведат още много цитати, които свидетелстват за едно: силата на Твореца, програмата на творението, не се променят от нашите викове. Те са постоянни и в тях действа двигател, водещ ни към края на поправянето.

Колкото повече съответстваме на този процес, толкова по-добро е нашето състояние. Колкото по-малко съответстваме на него, толкова по-големи беди ще се сипят върху нас, толкова по-зле ще ни бъде. Всичко зависи от нашия избор.

Ударите, които получаваме, всъщност ни помагат да се поправим, но по тежкия път на страдание, който ще ни доведе до целта според своя срок. Ако изучаваме системата и търсим възможност да се адаптираме към нея, ще можем да напреднем заедно със системата, в съответствие с нея и вместо с удари, да се развиваме по приятния път на ускорението.

Така или иначе, всичко зависи от нас – от това, как се вграждаме в механизма, който движи  напред нас и цялото човечество.

При това, именно ние можем да го направим, за разлика от всички останали народи. Преди всичко, Исраел трябва да даде пример на новото интегрално, глобално човечество, на „алтруистичния комунизъм”, по определението на Баал а-Сулам.

Само като подготвим за това себе си, ще оправдаем своето съществуване. Защото, единствено за това сме избрани. Само чрез малка група може да се внесе в света методиката за поправяне.

Така че, друг изход няма: или ще изпълним онова, което ни е възложено и тогава за целия свят ще бъде добре; или, не дай бог, ще тръгнем по неприятния път, както вече се е случвало в историята. Излишно е да седим и да плачем, трябва да проверим, да премерим всички фактори и да се отнесем към тях с цялата сериозност – както е свойствено за хората, които са възприемчиви и разумни, а не като малките деца, които могат единствено да ридаят – с което народът засега се  занимава.

От урок на тема „Денят в памет на Катастрофата и героизма”, 02.05.2011

[42026]

Пробуждането на любовта

От писмо на Баал а-Сулам, от стр. 70 на книгата „Плодовете на мъдростта”: „Казано е: „Познай своя Творец и Му служи”… тъй като, не ѝ е добре на душата без знанията за Твореца. Защото човек се стреми и тъгува по работата заради Твореца, тъй като има в него душа, но все още не е усетил Твореца – на него не му е добре.

Но независимо от това, че има душа, той, сам не е в състояние да се устреми към разкриване на Твореца, докато не се спусне върху него „дух” свише – тогава, това ще го задължи да се вслуша, да следва указанията на мъдрите и напълно да им вярва.

В Писанието вече е казано: „Само добро и милосърдие ме преследва през всички дни на моя живот”. Както обяснява великият Баал Шем Тов: „Творецът е твоята сянка!” Тоест както сянката следва движенията на човека и всичките ѝ стремежи се съгласуват със стремежите на човека, така и всеки човек следва движенията на Твореца и при пробуждането на любовта към Него трябва да разбере, че Творецът се е пробудил за него в огромна мъка…”

Дори ако в човека се пробуди точката в сърцето, той не знае как да се пробужда и не може да направи това сам, отделен. Пробужда го висшата светлина, Творецът – а човекът, от тези различни пробуждания: приятни и неприятни, трябва да разбере и да изучи, как се обръща чрез тях към него Творецът. Трябва да се научи да говори на езика, на който да се свързва с Твореца.

Трябва да стигнем до такова желание, напрежение, тъга, което съответства на следващото, т.е. на първото намиращо се над нас духовно стъпало или на последното, най-долно стъпало на слизащата надолу към нас стълба, по която някога се е спуснала нашата душа от света на Безкрайността. На нея, все още сме били съединени с Твореца – и същият твърд стремеж, напрежение, желание, което ни е свързвало там с Него, трябва да постигнем сега.

Постигаме такъв стремеж с помощта на упражненията, които ни дава Творецът по времето, което се нарича „въртене в кръг” (офаним). Той ни предоставя различни възможности да се свързваме с Него и ние не знаем защо точно в такъв вид и в такива ситуации Той изведнъж ни напомня за Себе си – и ние започваме да чувстваме, че Той не ни достига.

И тук трябва да се разбере с кого е свързано това пробуждане: сам ли съм се пробудил или Творецът ме е пробудил? И какво трябва да правя с това: да благодаря ли за пробуждането или да се оплаквам от това, че Той не ме вика и аз нямам нищо?

Доколкото човек осъзнава целия този процес и през цялото време се стреми към това да получи желание за съединение – в тази степен ще постигне успех.

От урока по писмо на Баал а-Сулам, 01.05.2011

[41891]

До 2020 година светът ще бъде обхванат от тотална депресия

Съобщение: Министърът на здравеопазването на Русия: „До 2020 г. психичните разтройства и депресията ще станат най-разпространените заболявания сред жителите на земята. Според Световната Здравна Организация (СЗО) днес от психични разтройства страда 25%  от населението- всеки четвърти жител на Земята.”

Реплика: „Това разбира се ще бъде така, ако всичко продължава, както е в момента и не се появят никакви нови подбуждащи явления… Кабала предлага: „Да се хванем за ръце, приятели, за да не пропаднем поединично…”

[41910]

И ще се обръщат страданията в наслаждения…

Баал а-Сулам. „Плодовете на Мъдростта. Послания“, стр.70, писмо 19: Не веднага  човекът става готов за висшето сливане с Твореца, а постепенно, както е казано: „Само доброто и милостта ме преследват“.

И затова създава стремеж, явяващ се началото на сливането, както е казано: „Праведник е и му е зле“. Зле му е от това, че Творецът не желае сливането с него.

И затова човекът не усеща в своите желания и в тъгата любовта, необходима за сливането и се намира в страдания, които в бъдеще ще се обърнат в наслада от сливането.

Въпрос: Как да се стремим към връзка с Твореца в състоянията на страдания, които Той ни изпраща?

Отговор: Творецът не ни изпраща страдания. От Него излиза само добро, но аз в своя егоизъм усещам Неговото добро отношение като противоположно, т.е. усещам страдания. Но именно те се явяват „възбужданията“, необходими за достигането на целта, моята промяна от егоизъм към отдаване. И тогава страданията се обръщат в наслаждения.

По този начин, нищо не се променя освен моето отношение към света, както е казано: „И ще ядеш старото“. Ти си изменил себе си, своето отношение към ставащото, издигнал си се над своето желание за наслаждение и тогава, вместо страдания усещаш наслаждение.

Някога си се стремил към въображаеми напълвания, а сега твоят стремеж е към Твореца, тъгата и страданието се обръщат в напълване, защото освен това ти нищо не искаш – само да Го желаеш, и това вече е напълване.

От урок по писмо на Баал а-Сулам, 01.05.2011

[41880]

На „твърдия диск“ на мирозданието

Книгата „Зоар”. Глава „Мишпатим“, п.31: Какво е станало с тези угнетени души? От тях произлизат праведниците на народите на света и отделилите се ученици на мъдреците.

Отделилите се ученици на мъдреците имат преимущество пред Великия свещеник, отнасящ се към народа на земята. И те са по-важни в света, макар че Великият свещеник влиза в най-вътрешните покои на „светая светих“.

Разбира се, става въпрос за вътрешните свойства и желанията на всеки човек, защото в него има и народите на света, и отделилите се ученици на мъдреците, и Великият свещеник, всички свойства, присъщи на неживото, растителното, животинското и човешкото нива – всичко е включено във всеки човек.

Ние изучаваме в раздела „Възприемане на действителността“, че цялата реалност е включена във всеки човек и се явява отпечатък на нашето вътрешно състояние в нашите желания, в нашето възприятие.

Тоест, всеки от нас вижда набора от своите желания в съвкупно общо желание. Така аз виждам света. Аз виждам милиардите хора, Вселената, Земното кълбо, всичко случващо се в света и между всички хора, ситуациите, ежесекундно сменящи се една друга и всичко това се случва вътре в това „гърне с кипящо вариво“ – моето желание. И не повече от това.

Затова Зоар описва състоянието на съвкупното общо желание – душата. Макар че, обикновено наричаме душа не това общо желание, а тази негова част, която се уподобява на светлината, „частица от Твореца свише“, част от желанието с намерение заради отдаване. Но в крайна сметка става въпрос само за желанието.

Затова, четейки Зоар, не трябва да забравяме, че ние говорим само за случващото се вътре в човека, вътре в неговите желания и няма никаква реалност извън това желание. И макар да си представяме реалността, сякаш тя съществува извън нас и се разделя на две части, наричани „този свят“ и „духовния свят“, то всичко това зависи от това, в какво намерение пребивава желанието – заради получаване или заради отдаване.

Затова, четейки Зоар, ние трябва да приложим колкото се може по-големи усилия, за да си представим, че всичко се случва само вътре в желанието и няма никаква външна форма – тя е въображаема.

Така ние гледаме екрана на компютъра. За какво ни е да виждаме този екран, ако в крайна сметка ние искаме да работим с данните, съхранени на твърдия диск? Аз искам да променя данните на диска, да ги подредя.

Моят живот – е на „диска“, а „екранът“ за мен е само за това да видя тези данни, да си ги представя, да се свържа с тях, тъй като нямам пряк достъп до „диска“, аз не мога да се вместя във всички тези „микросхеми“ и „електрически сигнали“.

Аз не съм способен на това, не притежавам такава власт над светлините и келим/ желанията. Но, всъщност, това е така.

И затова тази реалност, представяща се пред нас, е само като временна илюзия, за да ни даде засега, поне някаква възможност да се свържем с главната част на творението, с този „твърд диск“ – с точката на единение между мен и Твореца.

От урок по книгата „Зоар”, 28.04.2011

[41685]

Не бих желал да повтарям една година в училище

каббалист Михаэль ЛайтманИма два пътя: дълъг и кратък, пътят на страданието и пътят на Тора. Всъщност, на пътя на страданието аз изобщо не се движа напред. Но всеки път, когато не напредвам, страданието чрез удари ме поставя и връща отново на пътя на Тора.

По същия начин дете, което не го е грижа за ученето, се намира „под ударите на съдбата”. На него не му е позволено да играе навън, докато не довърши домашната си работа и остава в същия клас да повтаря една година. След като е страдало за известно време, то усеща нуждата да заляга над учебниците. Откровено, днешните родители нямат тази сила, но Творецът има силата и средствата. Той ни принуждава да си направим домашната работа и да продължим да се движим към целта.

И така, целта на страданието е да ни насочва към пътя на Тора, тъй като поправянето се случва единствено чрез силата на светлината, която поправя. И все пак в хода на събитията, до колкото не желая да се обърна към Тора, аз съм бомбардиран от удари и те ме карат да го направя.

В крайна сметка, аз съм желание да се наслаждавам. Достатъчно е  да бъда заключен далече от „играчките”, да бъда лишен от наслаждения, да бъда ужилен чрез страдания и аз като малък любимец съм готов да направя каквото трябва. Какво може да направим, ако сме малки и слаби и имаме само една решение – да привлечем върху себе си Светлината, която поправя.

От урок по писмо от Баал а-Сулам, 01.05.2011

[41793]

Правилно отношение към светите книги

каббалист Михаэль ЛайтманДокато чете кабалистична статия, човек трябва да се настрои правилно за нейното възприемане. Нито една дума в мъдростта кабала не говори за нашия свят. Ние не съществуваме в този свят. Това е въображаем свят – не се взима предвид изобщо и не  се вписва в цялостната система на световете. Просто не съществува!

Ето защо Кабала не говори за този свят, материалното човешко тяло или определени географски места – земята Израел, Синайската пустиня, Египет или Вавилон. Отнася се само към вътрешните състояния на човек, през които той преминава в стремежа си за достигане на поправяне, целта на творението.

Ако човек има „точка в сърцето” и се насочва към целта на творението, по пътя към тази цел той започва да преживява различни състояния. Мъдростта кабала и всички кабалистични книги – Тора, Талмуд, ТЕС, Мишна и т.н. – описват тези състояния, тези степени подробно. Всички духовни, „свети” книги говорят изключително са „светостта”, тоест за достигане на свойството на отдаване, което се нарича святост.

Следователно, докато ние четем тези статии, трябва да се откъснем напълно от всички познати материални картини и образи и да си представим само духовните степени, тоест степените на приближаване или отдалечаване от свойството отдаване. Те говорят единствено за това. Тези книги описват желанието, създадено от Твореца, неговото състояние във всеки от нас и опитът ни на пътя, когато от сегашното си състояние ние започваме да се стремим към свойството отдаване, към любов към другите, наречено „святост”.

От урок по статия на Рабаш, 24.04.2011

[41393]

Преминаване на египетската граница

каббалист Михаэль ЛайтманВъпрос: Какво да направя, ако имам голямо желание за обединение с другарите, но без значение колко се опитвам да го направя, не мога да се задържа в това повече от 5 мин. и се отвличам от всякакви външни мисли?

Отговор: Трябва да се прехвърляш от една мисъл на друга отново и отново. Какво може да направиш, като нашата работа се извършва на малки стъпки като деца, които растат малко по малко, ден след ден. Но детето извършва работа по цял ден, за да напредне. То постоянно проверява обкръжението и себе си – колко добре може да се вмъкне в него и да го използва, как да се развива, за да има най-голяма полза от обкръжението.

Но ние не правим това. Не проверяваме всяка секунда как да използваме нашето обкръжение, какъв е най-добрият начин да се свържем с него. Не желаем да се обединим и да проверим себе си – отдаваме ли на обкръжението? Можеш ли наистина да го правиш всеки момент, така както децата го правят? И тук лежи нашият проблем: това е причината нашето напредване да е толкова бавно.

Нищо не ни спира. Ние получаваме всички средства: всичко е написано за нас, всичко е обяснено и всичко, което е необходимо, е да се хванем и просто да го направим! И тогава всеки, дори ако той е в най-далечния край на земята, също ще усети, че няма друг начин.

Само общите вътрешни усилия на цялата световна група ще пробудят всяко сърце. Никой няма друг шанс да следва пътя, да се пробуди незабавно и да продължи да се движи напред. Това се счита за взаимна поръчителство, когато всеки гарантира за другия, че той ще се пробуди бързо и ще достигне до добро състояние.

Египет не е толкова непроходим, ако преминем през него заедно. Творецът организира всичко, така че ние да можем да понесем този смут, който се счита за „болка от любов”, когато мечтая за среща с някого, когото обичам и за когото копнея, за тази очаквана предстояща среща.

И естествено аз страдам от това, че все още не се е осъществила тази среща и не сме се обединили отново, но аз вече живея в очакване на това, в светлината на очакваното бъдеще. Единствената трудност на този път е нуждата от обединение между нас. Освен това, няма нищо друго.

От урок по книгата на Ари „Портите на намерението“, 21.04.2011

[41125]