Entries in the '' Category

Какво е духовна нужда?

каббалист Михаэль ЛайтманВъпрос: Какво е духовна нужда?

Отговор: Духовна нужда е усещането в мен за недостиг на стремеж към другаря, към Твореца. Това е усещане за това, до колко аз все още не съм свързан с вътрешната система, която си представям като наше общо желание, обединено сърце „като един човек с едно сърце”.

Измъчвам се от това, до колко все още съм отдалечен от това състояние и от разкриването на Твореца в това общо сърце. Точно за това трябва да бъдат всичките ми страдания. И аз трябва винаги да се опитвам да проверявам и да виждам доколко се стремя към това и доколко желая по-бързо да го постигна.

Очевидно, обкръжението трябва да ми помогне да го направя. То трябва да се пропие от атмосферата на общото духовно търсене, където ние всички просто се погубваме за тази цел. И това няма никаква връзка с това, което се случва в ежедневния ни живот в нашия свят. Това е много дълбок вътрешен стремеж и вътрешен начин да проверим човека и групата.

От урок по статия на Рабаш, 28.04.2011

[41670]

Искате да познаете Твореца? Сделка!

каббалист Михаэль ЛайтманНеобходимо е да разберем, че ние сме пред Твореца, силата, която е добро и прави добро, и че няма никой освен Него. Какво ще Го помолиш? Той се отнася към теб с добро на 100%и не се променя. Какво ще го помолиш –  да се отнася към теб 101 % добре?

Нашата молба към Твореца се счита за развитие на сетивните ни органи. Следователно, чрез подреждане на желанията ни, постоянно оформяйки ги в по-правилна форма, ние достигаме състояние, в което трябва да познаем Твореца в цялата Негова пълнота, Неговия истински вид. Това се счита за молитва, след която ние опознаваме Твореца.

Ние не искаме никакви действия от Него. В крайна сметка, Той е „един, единствен и единен” и „няма никой освен Него”. Може да се каже, че Той действа постоянно или че изобщо не действа, докато ние живеем в Него и това е то; Той не се променя. Всичко зависи от това, как ние виждаме Твореца.

По този начин, да се моля на иврит означава да „съдя себе си”. Ние съдим себе си или се променяме и благодарение на нашата вътрешна промяна, усещаме нова, друга реалност. Следователно, ние винаги говорим от името на желанията (Келим), докато Светлината, или Творецът, е в абсолютен покой.

Ето защо, молбата към Твореца отразява единствено до каква степен аз съм се поправил и съм придобил нов орган на възприятие, в който достигам до разкриване на „Няма никой освен Него, Той е добър и прави добро.” А от самия Творец никога не изхождат никакви действия.

От урок по статия от книгата „Шамати“, 26.04.2011

[41540]

Много страдания, една причина

каббалист Михаэль ЛайтманСветовен конгрес We, „Ню Джърси”, урок 7

Въпрос: Преподавам в училище по медицина и виждам болката на хората около мен. Как мога да облекча тази болка?

Отговор: Всички видове страдания идват само от факта, че ние не сме в баланс с общата сила на природата; ние не сме в състояние на взаимно отдаване. Всеки човек получава удари според корена на неговата душа и общото положение на мястото му в общата система.

Някои хора не усещат нито ударите, нито кризите – сякаш ги подминават. Други живеят в постоянен страх.

Хората са различни. Някои достигат духовни поправяния и повдигат своите души, докато други живеят в настоящия момент, без да мислят за бъдещето. Всеки човек живее според нивото на своето развитие. Едва сега голяма маса хора започват да се доближават до поправяне.

Има една причина за страдание: несъответствие с общата сила на природата. Ето защо решението е да станем като нея. Само един закон съществува – подобие на формата.

От 7-ми урок на конгреса „We!“, Ню-Джърси, 03.04.2011

[41456]

Той има време да чака, аз – не

каббалист Михаэль ЛайтманКогато чувстваме, че изпадаме сякаш в зимен сън и е трудно дори да си мръднем ръката, трябва да разберем, че Творецът нарочно ни устройва такова състояние. Той иска вместо лично пробуждане, да ни доведе до общо, да започнем заедно, взаимно да се безпокоим един за друг и да разбера, че ако не пробудя останалите, сам няма да се пробудя.

Защото доколкото мога да пробудя другите – това се и нарича мое «Аз». Не моята лична персона – тя все едно е животно, а това допълнително пробуждане, което мога да привнеса в общата мрежа – то и ще се нарича мое духовно «Аз», мой духовен съсъд (кли, желание).

Тази степен на пробуждане, която ще внеса там, вътре в тази система, а не вътре в себе си! В себе си аз нищо не чувствам.

Тоест сега аз напредвам към създаване на своя духовен съсъд. Творецът специално е организирал за мен това състояние, дава ми усещането, че ако остана сам, нищо няма да се получи. Той сякаш говори: Не вярваш – тогава опитай! Десет пъти, сто… Аз имам време, Аз ще почакам, докато не «завият синовете на Израел от тази работа».

Само ако окажа нужния натиск върху останалите, ако настоявам и общото желание/съсъда се вдъхнови от това – това ще бъде и мое желание, в него ще почувствам духовния свят – това духовно напълване, което те цялото са го получили от мен.

От урока по „Учение за Десетте Сфирот““, 27.04.2011

[41850]

Разделението е падение, единението – подем

каббалист Михаэль ЛайтманСветовен конгресWe!“, Ню-Джърси, урок №8

Шамати, статия 34 „Преимуществото на земята е във всичко“: …всяко състояние указва на неговото противоположно духовно състояние и затова всички падения, които човек е усетил като отделяне от Твореца, от единението с другите, а вътре в тях – от единението с Твореца, са му дали възможност да разбере и това и противоположното отделено състояние.

Тоест от паденията човек трябва да получи понятие за подема, за сближаването. В противен случай човек не би могъл да оцени важността на това, което свише го приближава и му дава подем, както е казано: «Преимуществото на светлината е поради наличие на тъмнина».

Защото ние можем да оценим единението между нас, постигането на единение като постигане на Твореца, Висшата сила, само от състоянието на разединение.

Ние трябва са се стремим да дадем правилни определения: разделението между нас е падение, а единението е подем, докато не усетим в разбиването, т.е. в падението липсата на светлина, а в единството, т.е. в подема – присъствие на висшата светлина, светлината на отдаването и любовта.

Трябва винаги правилно да тълкуваме за себе си духовните свойства, духовните определения, тогава постепенно ще привикнем към тях и ще започнем да виждаме в тези ненавистни ни днес думи – «единение», «любов», «сливане» – висша духовна ценност.

Тоест само тогава човек може да оцени близостта с Твореца, с помощта на който може да постигне доброто и наслаждението, заключени в замисъла на творението «Да наслади сътворените».

От 8-я урок на конгреса „We!“, Ню-Джърси, 03.04.2011

[41832]

Спасителната нощ за бягство

каббалист Михаэль ЛайтманОт книгата „Вратата на намеренията”, глава „Песах и изхода от Египет”: В нощта на Песах Зеир Анпин пораства до най-голямото състояние  и затова в тази нощ се разкрива толкова огромна светлина, която е по-голяма от светлината на Шабат.

Всичко, което е в Зеир Анпин на света Ацилут, се предава надолу към душите. Ако ние, тук долу, не поискаме и не пробудим ЗА, той остава в своето постоянно малко състояние – ВАК, а Малхут е само малка точка. Когато в ЗА е само светлината на ВАК – Хасадим, Малхут няма нищо, тъй като тя има получаващи желания и не може да се напълни само със светлината Хасадим.

Затова това е подготвително състояние, което все още няма нищо общо с каквото и да е духовно действие. Всички други състояния се определят от това, до колко високо ЗА може да се издигне (по наша молба) над малкото състояние.

Процесът, през който преминаваме по време на изхода от Египет, от това да сме роби на желанията, които се намират под Парса, не е прост и не съответства на обичайния ред на работа: шест „делници” последвани от седми „ден”, Събота. Събота е устроена „в подобие с бъдещия свят” и, в съответствие с духовната работа, която се изпълнява през шестте „работни дни”, ни носи „пробуждането свише” и неговия резултат – поправени желания.

Но изходът от Египет е „нощ”, а не ден като Събота. Това е знак, че се разкрива много голяма светлина Хохма, без да е покрита от светлината Хасадим. Затова това се усеща не като светлина, а като „Египетска нощ” – огромната светлина Хохма, която не може да ни освети.

Ние непрекъснато се намираме в океан от светлина и или не можем да изградим връзка с нея (и тогава просто не я чувстваме, точно както сега), или можем да се приближим към светлината и да придобием точно същото свойство, което тя има. Тогава, според закона за подобие на формата, ние ще можем да я усетим. Ако аз също съм в отдаване, както светлината, то между нас се появява общо усещане, което се счита за разкриване на светлината, на Твореца пред творенията.

А може да има и обратно състояние, в което аз не чувствам, че се доближавам до светлината, до отдаване, а напротив – чувствам, че се доближавам до получаване, моята противоположност на обединение. Това не се отнася до просто материално получаване, а точно до липсата на обединение на душите, което ме кара да чувствам тъмнина. Това има духовно значение.

Ние винаги се занимаваме с това, което е над животинското ниво, тоест с вътрешната работа, която дава „положителен” или „отрицателен” плод, и човек усеща промени или като разкриваща се светлина, или като разкриваща се тъмнина. Но в най-лошия случай човек въобще нищо не чувства, което означава, че той изобщо не работи. Същността на историята на Песах е необичаен ред (седер) на получаване на светлините, които ни пробуждат и ни извеждат от Египет.

От урок по книгата на Ари „Вратата на намеренията”, 21.04.2011

[41131]