Всички традиции и обичаи, приети в юдаизма, са отпечатък от духовни кабалистични действия – но само в земното, егоистично желание. Докато, истинското духовно действие се провежда в две сфери – в получаване и в отдаване.

След като сме загубили връзка с любовта към ближния, с отдаването, с висшия свят – то каквото ни е останало в рамките на този свят, това се нарича юдаизъм. В такъв вид се представя на човечеството науката кабала по време на изгнанието. Но за единици тя се е откривала в две сфери: в духовната и материалната.

Затова в религията съществуват всякакви обичаи и действия, изпълнявани по традиция. Вместо да ги изпълняват вътре в себе си, като духовни действия – те ги изпълняват външно.

Книгата „Шулхан Арух”, приета от вярващите като сборник от религиозните закони – описва духовните действия, но в материална форма. Когато там се казва „умий си ръцете” – това означава, че трябва да вземеш своя получаващ земен съд, наречен ”ръце”, и да го очистиш, потапяйки или умивайки го със светлината Хасадим.

Тя обяснява как да направим сватбена завеса (хипу) за обединяването с Твореца, как да отделим в духовното чистото желание (кашерното) от нечистото, как е правилно да се коли ”животното” – своя собствен егоизъм. Всяко действие прилагано от сутрин до вечер, отразява духовните процеси.

Затова ”Шулхан Арух”, описва целия човешки живот с най-малките подробности, от мига в който се е пробудил и благодарил на Твореца: с кой крак трябва да стане от леглото, как да се обува, как да се облича, отначало пропъхва дясната ръка – символ на желанието за отдаване, а после лявата – желанието да получава.

Всичко написано е обяснено подробно до най-малкия детайл, защото изхожда от поправянето на душата. ”Тяло” се нарича душата, и книгата обяснява, как да я поправим – как да я обличаме, измиваме, как да я ”храним”, т.е. как да я напълним, с какви видове светлина: със светлините Хохма и Хасадим и в каква последователност. Как трябва да благославяме различните видове ”храна” – видовете напълвания на желанието да се насладиш. На това е посветена цялата книга ”Шулхан Арух” (масата е сложена).

Някога, до разрушаването на Храма, на практика, целия народ е изпълнявал тези духовни действия – всеки на своето стъпало и работел над своята душа. Било му е ясно, какво означава това относно неговата душа и светлината. Но в момента, когато сме загубили връзката с духовния свят, и от стъпалото за отдаване сме изпаднали в егоистическо получаване, изгубили сме си душата, която можело да бъде поправена, извършвайки с нея всичките тези действия.

И затова, всички тези действия, хората започнали да извършват със своите тела, с тази земна плът, с материалния свят, с онази материална маса, на която се хранят – вместо да напълват душата си със светлина.

Ако отворим Талмуд, ние ще видим сборник от правила, които трябва да спазваме при общуването с другите: например, как да платиш на съседа си, ако ти или твоето животно му е нанесло някаква щета. Но под всичко това се подразбира духовни нива. Целият Талмуд е посветен на действията на човек, работещ върху поправянето на своята душа, но те се описват чрез животните, работата на полето – с такъв иносказателен език.

Ако ти се намираш в духовния свят, то ти е ясно, че това е написано за духовното, за душата. За теб този свят сякаш не съществува. Ти разбираш, че нищо не може да се поправи, изливайки водата редувайки ту на едната ту на другата ръка, и тези действия се извършват единствено в знак на подобие на материалния свят с духовния. Ако ти се намираш в духовния свят, то и материалния действаш така. Но материалното действие не поправя душата – това се нарича културна традиция, история на народа, навици от детинство приети от народа.

Но в действителност ние извършваме всички тези действия в своето вътрешно поправяне. Тоест, ние вземаме части от своето желание и с помощтта на такива действия ги издигаме по стъпалата от егоистично напълване към отдаване на другите и Твореца. Именно това се описва в ”Шулхан Арух”, и в това се състои цялата Тора, обучаваща как това да се направи.

Но откакто сме загубили духовната степен, то сме започнали да се отнасяме към това като към материални действия. Написано е: дясна ръка, лява ръка, бик, магаре – така буквално се възприема и изучава от народа като земни закони.

От урока по статия от книга Шамати, 29.05.2011

[44242]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Заповеди | Add Comment →