Въпрос: Има ли в нашия мозък такъв участък, в който се усеща наслаждение от обединението в групата и от разкриването на Твореца – така, както наслаждението от храната, секса, домашното огнище?

Отговор: За мозъка, както и за желанието, не е важно от какво се наслаждават. Но Творецът води с нас „нечестна игра”. Той е поставил условие: ако искаш да се наслаждаваш в този живот, в нашия свят от сладостта – тогава се наслаждавай.

Така постъпваме с децата. Те трябва да се развиват, за да станат възрастни и затова, ние ден след ден, в продължение на 18 години им даваме всичко, което е по силите ни. Детето разваля играчките, не слуша, прави всичко наобратно, а ти се отнасяш с него снизходително – нищо не можеш да направиш, трудно се отглеждат децата, на теб ти остава само да им даваш всичко необходимо.

Виждаме, че природата също дава на децата всичко – желание, сили, стремеж да растат, те бягат, играят, непрекъснато правят нещо. Всичко е устроено така, за да даде на човека възможност да се развива. Завършил е своето развитие? Сега е задължен да работи усилено, да отиде в армията. Това, толкова се различава от целия предишен живот! Детството е завършило – ти, вече си възрастен!

В духовния свят, Творецът поставя пред нас същото условие. На теб ти дават да се развиваш в духовното в малкото състояние (катнут), като те осигуряват с всичко необходимо – както децата в този свят. Но според степента на твоето израстване, ти поставят все по-трудни условия – трябва да отдаваш все повече, да плащаш, да обичаш, за да получаваш нещо в отговор.

Светлината се намира в абсолютен покой. Желанието иска да се наслаждава от светлината. Но по средата има условие – като за възрастния в този свят: ако искаш да се наслаждаваш, си задължен да заплатиш, да допълниш своето желание, съсъда за получаването на светлината.

Наслаждението си остава същото. Но има поставено такова условие, че ти не си способен да се наслаждаваш от него. И затова нямаме избор – трябва да постигнем отдаването.

„Но аз искам да се наслаждавам направо, да бъда в Малхут на Безкрайността! Дай ми наслаждение, напълни ме!” Но не – на теб ти казват: „Малхут на Безкрайността? Моля! Само че, там ще усетиш страшна тъмнина…” Защо? Защото има условие – Първото съкращаване, и ако не си подобен по свойства на светлината – усещаш тъмнина.

Ето защо, всички наслаждения идват от светлината. Дори ако някой се наслаждава от убийството – това също идва от светлината. Няма друг източник на наслаждения. Но има условие: ако желаеш да постигнеш същинските наслаждения, неизчезващите, вечните – ти си задължен да ги получиш в желанието за отдаване. Нямаш избор – такова е условието.

От урок по статията „Предисловие към Птиха”, 13.05.2011

[44123]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок | Add Comment →