В крайна сметка, в търсенето на щастие, човечеството още не е направило и една истинска стъпка. Щом като се стремя към щастие, то аз трябва преди всичко да разбера какво е това. Какво толкова в природата се явява щастието, което аз трябва да достигна. Аз трябва да разбера – всичко е така програмирано, че всички средства и закони на природата са на мое разположение. Само трябва правилно да ги използвам – и ще достигна щастието.

 Вместо това, обаче, човечеството си поставя изкуствени ориентири и се опитва да действа по свой си начин, като дете, на което просто му се иска –  и толкова. Ние не изучаваме природните закони и не желаем да ги спазваме, не искаме да приемем факта за съществуването на единна, глобална система. Физическите закони и другите дадени естествени науки ги признаваме, но законите за човешките взаимоотношения за нас са безсмислица. Тях ние безразборно отричаме.

Разваля се семейството, настъпва депресия, но ние, кой знае защо, сме уверени, че тук не става въпрос за природни закони. “Не аз съм го изпуснал – само си падна!“

На човек му е много трудно да се примири с този факт, че се намира в някаква система, която му въздейства и го оковава с хиляди окови. Нищо не може да се направи, остава само да изучиш тези закони. Колкото повече ни се удава да ги съблюдаваме, толкова повече получаваме. Когато човек изцяло ги изпълнява, той достига точката на хармония и съвършенство. Обаче той не иска да слуша за това:”Ще го правя по моя си начин – учене не ми трябва!”

Но,  бедите и без това ще ни научат. В този смисъл човечеството не е по-умно от едно упорито, непослушно дете. Още преди тридесет години по международните форуми предупреждаваха за необходимостта от спешни промени в обществото и в отношението ни към околната среда, обаче до този момент така и нищо не е направено. По своята същност детето е упорито, на него не му достига още разбиране, но „великите в света“, които би трябвало да са излезли от детската възраст – напротив, демонстрират своята ограниченост.

От урока по статията “Мир в света”, 11.05.2011

[42767]

Filed under: Ежедневен урок, Криза, глобализация | Add Comment →