Мъдреците са казали: ”Както лицата на хората не са подобни едно на друго, така се отличават и техните мисли”.

Желанието, което се развива и усеща като някакъв недостатък от напълването, желае да получи повече, отколкото има в него, по количество или качество и развива около себе си разум, помагащ му да добие желаното. Затова, както желанията във всеки от нас се отличават, така и нашите мисли са различни, защото всеки мисли как да напълни себе си.

Висшата светлина се намира в абсолютен покой, тя е съвършено еднородна и проста. Но когато тя напълва желанието, състоящо се от 5 части, ние вече можем да различим в тази светлина 5-те части: Нефеш, Руах, Нешама , Хая и Ехида (НАРАНХАЙ).Защото всяка част от желанието получава различно усещане за светлината и тези разни усещания ги наричаме НАРАНХАЙ.

Напълването с проста светлина вътре в поправеното желание, което достига подобие на светлината и всичките негови части взаимодействат и се включват една в друга и ни дават всеки миг ново, постоянно променящо се усещане. Тези изменения на впечатленията човек нарича живот.

А повече в нас не може да има и никакво друго постижение. Ние не можем да възприемаме самата светлина, а само различията в своите усещания от нея. И ако тези различия изчезнат, то ние губим усещането за реалност, за живот – и вътре в нас и около нас.

Защото ние сме творения. И ако творението не чувства силата, която го е създала и поддържа неговото съществуване, то не усеща само себе си. То може да усеща себе си, само относно силата, даваща му живот.

От урока „Учението за Десетте Сфирот”  10.05.2011

[42690]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Ежедневен урок | Add Comment →