Светлината е породила желанието и го управлява. Желанието първоначално не може да има никакво собствено движение, което да не идва от светлината. Как тогава е възможна някаква собствена инициатива, така нареченото «пробуждане отдолу» (итарута де-летата), което се изисква от човека?

И все пак, такова пробуждане е възможно, защото светлината се стреми да доведе желанието към самопознание, към осъзнати действия, за да се почувства желанието самостоятелно и като че ли независимо от светлината. И тогава, останало без светлина, под собствената си власт, желанието може да реши какво иска – и да поиска от светлината изменения.

Изискването може да бъде егоистично, когато желанието иска да напълни себе си, по силата на своята първична природа. Но е возможно, с помощта на светлината, желанието да достигне такова състояние, когато желае истински изменения и моли за напълване не заради себе си, а заради светлината, заради Твореца, заради ближния.

Хора, които искат да дойдат до такава молба и молят за благото на ближния, се наричат “Исраел” (яшар-ел – “право към Твореца”). А всички останали, желаещи просто да се напълнят, без никакво отношение към светлината, се наричат “светски хора”. Ако човек разчита, че светлината ще му помогне да се напълни – той се нарича “религиозен”. Това са трите части, на които се дели цялото човечество.

От урока по статия от книгата “Шамати”, 03.05.2011

[42116]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок | Add Comment →