Баал а-Сулам, вестник “Народ”:«Затова задължително условие за всеки народ e крепката вътрешна сплотеност, когато всички негови съставни части са свързани една с друга с инстинктивна любов. И не само всеки индивид ще обуславя своето лично щастие чрез щастието на народа, а своя личен упадък с неговият упадък – но ще бъде готов да отдаде всичко от себе си за благото на народа в момент на необходимост. В противен случай неговото право на съществуване като един от народите на света е загубено завинаги.»

Всеки човек е длъжен да изпълни своя дълг към народа си и да бъде добър гражданин. Ние трябва да бъдем взаимосвързани, подобно на органите на едно тяло. Този пример е понятен на всички, той се отнася както към страната в частност, така и към света като цяло. Картината е ясна.

Днес страните и народите са свързани в обща икономика, общи мисли и желания. Явление, зародило се на едно място, се прилага и на други места. Става ясно, че ние сме свързани един с друг не само в семейството, не само в своя град или в своята страна, но и в целия свят.

А щом е така, желателно е тази връзка да е добра. Това означава едно общество да е здраво. Както и обратното, болното общество е болна в тази степен, в която неговите части не са съгласувани в общата работа.

Така е и в организма –  проблемите не се ограничават с някоя самостоятелна част, а се обострят според това, доколко тя не отдава на другите. Нито един орган от нашето тяло не работи за себе си. Белите дробове, сърцето, черният дроб, бъбреците, жлъчката – всички те действат единствено в полза на тялото. На самите бели дробове въздух не им е нужен, а на сърцето не му е нужна кръв, която постоянно да изтласква. Всяка част работи изключително за благото на цялото – в това се заключава нейния живот.

Тялото може да съществува само благодарение на общата работа, а над него, над материалното, «животинско» битие, съществува съзнанието, усещането за живот. С други думи, над живота на тялото ние постигаме нивото Човек. Ние хората сме не просто животни, а обединили се в дружно общество. И затова имаме добавка от общата хармония.

Така и в социума: ако всички бяхме обединени по друг начин между себе си – нашето общество би било поправено, а над него бихме постигнали висшата степен, Твореца.

От урока по вестника “Народ”, 08.05.2011

[42520]

Filed under: Ежедневен урок, Криза, глобализация | Add Comment →