В нашата работа, както  и във всичко останало, има четири стадия АВАЯ. Отначало човек иска да използва Твореца егоистично, дори без да знае  какво е това, и по всякакъв начин и групата.

Затова му се иска съвсем малко да отдава. Такова желание му дава висшата светлина, която му въздейства постоянно и го води през четирите стадия на развитие, по стъпалата на разбирането и усещанията.

И макар той все още да не разкрива своето състояние по отношение на светлината, неговите усещания вече започват да се изменят. Така достига до състояние, че започва да иска поправяне. Разбира се, то все още е егоистично и той иска на него самият да му е добре, мисли си че сам ще спечели нещо от това, че ще постигне отдаването. Тоест за сега всичко е все още „Аз, аз, аз“. Но сянката, която скрива Творецът от него, вече е започнала да се изменя – по дебелина или по качество.

По-рано му се е струвало, че тази сянка просто е скривала Твореца. Но сега вижда, че е било като игра на дете, на което дават да направи нещо само, за да може  то да порасне. И тогава започва да обича това скриване.

Това съвсем не означава, че той иска да остане в него, но е готов да го използва правилно. Той вижда в това скриване проявата на любов, с която се отнася към него светлината, Творецът, природата. Така увеличава своето съзнателно участие в групата и започва внимателно да се отнася към всеки един миг.

Започва да вижда, че цялата тази система „диша“: ту се отдалечава, ту се приближава, в зависимост от отношението на висшата светлина – по-малко или по-голямо скриване. Той встъпва с нея във взаимни действия, работи с тези прикрития, с висшите светлини, с желанията, като че ли сякаш „случайни“ събития, които му се случват. Той започва да свързва всичко към един корен – към „Няма никой освен Него“.

Сянката, която е скривала светлината и му се е струвала като сянка на нечистата сила, се превръща в свята сянка. А самият той иска да работи над нея.

Тази сянка става за него необходима и се превръща в анти-егоистичен екран, под който той удържа егоистичното си желание. Сега сам управлява тази сянка и я използва само за отдаване.

В това също има четири стадия (пълна АВАЯ): отдаване заради отдаването, а след това получаване заради получаването. Но вече на всички предишни преминати етапи, той се е учил от висшата светлина, която ще му разкрие кой е той, неговото отношение към светлината – като девет сфирот на пряката светлина (от Твореца към него), за да може  да разкрие девет сфирот на обратната светлина (от себе си към Твореца).

Тоест той се учи при тези скривания, как трябва да скрие себе си, своето грубо, егоистично желание и да го превърне в светло, в отдаващо! Така човек постепенно приема върху себе си цялото скриване, превръщайки го в скриване на егоистичните желания в екран и отразена светлина, в отдаващо намерение. Цялата дебелина на желанието, което е било скрито, той превръща в сила на отдаване, сила на любов към ближния.

И благодарение на това, започва да усеща, че тук няма никакъв ближен! Изведнъж по чудесен начин открива, започва да вижда в излизащото от него, в отразената светлина, че този, който му се е струвал чужд, друг, ненавистен, се оказва любим и най-близък.

Човек натрупва всички тези изменения от степените на прикритие (световете), през които преминава и строи от тях новите си отношения на любов и отдаване. Така нечистата сянка на егоистичните желания се превръща в свята сянка. А всички тези скривания се превръщат в разкриване на любовта.

От урока по статия от книгата “Шамати”, 16.05.2011

[43191]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок | Add Comment →