Световен конгрес „We!”, Ню Джърси, урок №8

Въпрос: Как се усеща духовното?

Отговор: Духовното се усеща като свят без ограничения, защото ние ограничаваме себе си с получаването навътре, а духовното се чувства в отдаването/движението навън. Затова, нашият съсъд/кли не е ограничен. Ако е така, то ние не чувстваме началото на живота и неговия край.

Излизайки в отдаването, не усещаме нито времето (защото времето се определя от това, че нещо започва и завършва), нито пространството (защото пространството е ограничено), нито движението (защото неговите елементи се сменят и значи са ограничени).

Духовното се усеща като спокойствие и съвършенство. Но в това също има недостатък: аз съм постигнал своята духовност, съвсем напълнен съм и повече нищо не искам – на мен ми е хубаво! Аз съм като бебе в ръцете на майката –добре ми е и не искам повече да раста. Но в бебето се пробужда природната сила, принуждаваща го да расте.

Така е и при нас: докато не пораснем до пълното духовно ниво от 125 стъпала, ние се издигаме от стъпало на стъпало, чрез силата, която ни задължава да растем и дори в доброто състояние се проявява недостатък.

И все пак, всяко духовно състояние е съвършено.

От 8-мия урок на конгреса „Wе!”, Ню Джърси, 03.04.2011

[43027]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Конгреси и събития | Add Comment →