Въпрос: Какво представлява срамът, за който е казано, че е нещо като творение?

Отговор: Срамът е това, което отличава човека от маймуната. В неговият корен лежи усещането за различие между отдаващия и получаващия.

По-нататък всичко зависи само от причината, от ситуацията, в която чувствам себе си като отдаващ или получаващ и съгласно това усещам съвършенство или срам. Срамът е противоположност на съвършенството.

Забравете всичко, с което сте свързвали тази дума „срам“ в този свят – то е съвсем друго. Срамът е усещането за разрив между отдаващия и получаващия в духовното. Истинският срам е духовно чувство, а материалният срам винаги може да бъде някак си заглушен, да го скрием.

Истинският срам идва само при условие, че усещам Твореца като даващ, любящ, а себе си – обвиняващ, ругаещ Го, желаещ да открадна от Него, накратко – всичко на обратно! И в тази степен, в която разкривам едното против другото – аз усещам срам и това ме задължава незабавно да се скрия, да скрия егоизма си и да започна да го поправям.

Тоест срамът е чувство, което е необикновено полезно за поправянето! Затова то се разкрива при условие, че човек е готов да поправи себе си. А иначе, няма за какво. Срамът няма смисъл за котарака, изял чуждата сметана и е нелепо да призоваваме за неговата съвест. Той няма да почувства никакъв срам. Той може да почувства само, ако са го набили за това и следващият път ще го е страх пак да го направи.

Тоест той ще се ръководи не от срама, а от страха от страдание. Срамът идва като резултат от развитието, когато усещаш степента, която е над теб – колко тя е по-съвършена от теб и с каква любов се отнася към теб, а ти към нея – на обратно! И нищо не можеш да направиш със себе си!

За да почувства такъв разрив, човек трябва да притежава някаква вътрешна интелигентност, а не просто материален ум и емоции. Всичко зависи от това, доколко той цени свойството отдаване и съвсем не по отношение на себе си. Тъй като той може да се чувства като младенец, който не се стеснява да получава от майка си.

И само когато се издига над нивото на младенец при майка си, и иска да почувства себе си независим, ако не му достига тази свобода – тогава усеща срам. Роб, който не се стреми към свобода не усеща срам, защото той принадлежи на господаря си. Но този, който иска да се развие като свободен човек – незабавно започва да чувства срам и благодарение на това постига свободата.

От урока по “Учение за Десетте Сфирот””, 24.05.2011

[43871]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок | Add Comment →