От книгата „Вратата на намеренията”, глава „Песах и изхода от Египет”: В нощта на Песах Зеир Анпин пораства до най-голямото състояние  и затова в тази нощ се разкрива толкова огромна светлина, която е по-голяма от светлината на Шабат.

Всичко, което е в Зеир Анпин на света Ацилут, се предава надолу към душите. Ако ние, тук долу, не поискаме и не пробудим ЗА, той остава в своето постоянно малко състояние – ВАК, а Малхут е само малка точка. Когато в ЗА е само светлината на ВАК – Хасадим, Малхут няма нищо, тъй като тя има получаващи желания и не може да се напълни само със светлината Хасадим.

Затова това е подготвително състояние, което все още няма нищо общо с каквото и да е духовно действие. Всички други състояния се определят от това, до колко високо ЗА може да се издигне (по наша молба) над малкото състояние.

Процесът, през който преминаваме по време на изхода от Египет, от това да сме роби на желанията, които се намират под Парса, не е прост и не съответства на обичайния ред на работа: шест „делници” последвани от седми „ден”, Събота. Събота е устроена „в подобие с бъдещия свят” и, в съответствие с духовната работа, която се изпълнява през шестте „работни дни”, ни носи „пробуждането свише” и неговия резултат – поправени желания.

Но изходът от Египет е „нощ”, а не ден като Събота. Това е знак, че се разкрива много голяма светлина Хохма, без да е покрита от светлината Хасадим. Затова това се усеща не като светлина, а като „Египетска нощ” – огромната светлина Хохма, която не може да ни освети.

Ние непрекъснато се намираме в океан от светлина и или не можем да изградим връзка с нея (и тогава просто не я чувстваме, точно както сега), или можем да се приближим към светлината и да придобием точно същото свойство, което тя има. Тогава, според закона за подобие на формата, ние ще можем да я усетим. Ако аз също съм в отдаване, както светлината, то между нас се появява общо усещане, което се счита за разкриване на светлината, на Твореца пред творенията.

А може да има и обратно състояние, в което аз не чувствам, че се доближавам до светлината, до отдаване, а напротив – чувствам, че се доближавам до получаване, моята противоположност на обединение. Това не се отнася до просто материално получаване, а точно до липсата на обединение на душите, което ме кара да чувствам тъмнина. Това има духовно значение.

Ние винаги се занимаваме с това, което е над животинското ниво, тоест с вътрешната работа, която дава „положителен” или „отрицателен” плод, и човек усеща промени или като разкриваща се светлина, или като разкриваща се тъмнина. Но в най-лошия случай човек въобще нищо не чувства, което означава, че той изобщо не работи. Същността на историята на Песах е необичаен ред (седер) на получаване на светлините, които ни пробуждат и ни извеждат от Египет.

От урок по книгата на Ари „Вратата на намеренията”, 21.04.2011

[41131]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок | Add Comment →