Творецът ни доближава всеки път, когато Му дадем шанс. Това е тайната към успеха. Ако дадем на Твореца удобен случай, ще бъдем събудени бързо, на по-висока честота и ще можем да достигнем до по-голямо желание по-бързо, до известна степен на копнеж и стремеж, което се нарича „свят, година, душа” (Олам, Шана, Нефеш). Тоест ние ще достигнем сливане със Светлината „на същото място, в същото време, със същата жена” – описано е като обединение на човека и Твореца.

В крайна сметка, за достигане на сливане (Зивуг), ние трябва да изпълним няколко условия. Първо, е необходимо поправеното желание, тоест не някакво материално желание, а нуждата да достигнем подобие с Твореца, първата духовна степен, първата връзка с Него. За да постигна това, се очаква да предоставя желание в подходящо количество, качество, интензивност и форма.

Освен това, не се очаква да искам нищо друго, така че това да стане моето единствено желание, възнаграждение и напълване. Нищо друго не се изисква освен желание за това. В крайна сметка, останалото е наградата, за която работя. Моето пламенно желание, копнеж, напрежение и стремеж да поддържам връзката с Твореца, да се придържам към нея, въпреки всички трудности, в действителност е наградата.

Ако човек достигне до това състояние, издигайки се над своя егоизъм и желаейки да насочи всички свои стремежи към Твореца, да покаже копнежа си към Него и не търси нищо повече от това, той заслужава да се издигне към сливане.

Тук човек може да намери помощ в обкръжението, което ще го подкрепи, пробуди, ще му напомни и ще предостави за него всички необходими условия за такова сливане; ще ги изясни и ще извиси тяхната важност. В крайна сметка, Творецът достига до човек всеки път, когато той Му предоставя такава възможност. Това е най-важната точка за нас.

Това означава, че целта е да дадем на Твореца повече възможности да ни пробуди по всякакъв начин, няма значение как. Може би по-често е чрез неприятни усещания, но ние не се плашим от проблеми, страхове и копнежи, тъй като не ги виждаме като лоши състояния.

За нас е лошо само когато се отделим от мисълта и връзката с Твореца, от копнежа и желанието. Всички останали наши копнежи за Него ние приемаме като желателни и важни, независимо от това дали ни харесва да ги изпитваме или не.

Преди всичко останало, ние ценим истината, а не усещането за добро и лошо, сладко и горчиво. По този начин, постепенно и правилно се подготвяме за първото сливане и накрая го достигаме.

От урок по писмо на Баал а-Сулам, 01.05.2011

[41886]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Творец | Add Comment →