От писмо на Рабаш №33: „Защо е толкова важна радостта в работата? Както в нашия свят, човек се труди и цял ден мечтае за това как ще се върне в къщи и ще се наслади на прекрасната трапеза в семеен кръг.”

Или както заминалия в чужбина и страдащ от тежката работа вижда, че идва време, когато ще може да се върне у дома, и радостта изпълва сърцето му, умножава страстното му желание към целта.

И тогава той е готов да отдаде всичките си усилия, само за да може накрая да се върне в къщи и да се наслади. Защото ако не би работил, то домът щеше да опустее и нямаше да има с какво да се наслади в него.

Ако се претегли, то наслаждението от трапезата, която можеш да купиш с изработените у чужбина пари тежи 1 кг. Но страстното желание за това, че всеки ден мечтаеш да се върнеш у дома и да вкусиш тази трапеза, умножава това наслаждение безмерно и безгранично…”

Цялата наша работа е в това, да развием в себе си желание за светлината. Защото ние и сега се намираме в нея, но не я чувстваме, защото желанието ни – това е едва една точка, която живее вътре в нас и ѝ се струва, сякаш това е живот. А ако идват някакви мисли и преживявания, които ни пречат да оставаме в своя егоизъм, то трябва да се рабере, че те са изпратени свише, като средство за нашия напредък.

Те ни се изпращат от светлината, от Твореца, за да се научим правилно да се отнасяме към тях и да оставаме в радост, независимо от това, че тези проблеми ни мъчат и просто ни разкъсват на части. Накрая човек започва да разбира, че без правилни желания, той няма да може да встъпи във връзка с обкръжаващата го светлина, с Това, което подготвя всичко това.

Защото само светлината, Творецът – сама подготвя целия наш живот и съдба, и всички случващи се събития. А ние само трябва да се научим как правилно, в отговор, да се отнасяме към всяко желание, към всяка мисъл, към всяка „случайност”.

От наша страна се изисква колкото се може по-малко действия – и колкото се може повече внимание към това, което се случва с нас, за да развием в себе си огромно желание към светлината, към Твореца – „да се завърнем у дома”, за да се насладим и да се радваме на завръщането към своя източник!

Затова всичко зависи от човека – от това как той отглежда своите желания, изфинява ги, повишава чувствителността си. И ако не отблъсква егоистично всичко, което се случва с него и около него, а се свързва с Този, който му подготвя всичко това, то той изучава Твореца и така се готви за тяхната среща.

Тогава в него има желание да се издигне над трудностите и не за това, да избегне страданията. Той ги приема осъзнато и с благодарност, и е заинтересован в това, те да дойдат и да му помогнат правилно да се настрои за светлината и за връщането към своя източник. А щом той наистина достигне голям глад, апетит, страстно желание за тази среща, което разпалва в него Твореца с всички тези трудност – тя веднага ще се осъществи и ще му донесе огромна радост.

Всичко зависи само от достигането на правилно желание за връзка с Твореца. В този миг, когато човек е готов – тази връзка ще се осъществи. А преди това няма какво да се иска – трябва да се работи през цялото време, внимателно и педантично, със старание, фино да се почувства всичко, което се случва с теб, за да се види, че няма никого, освен Него.

От урока по писмо на Рабаш, 06.05.2011

[42362]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок | Add Comment →