От писмо на Баал а-Сулам, от стр. 70 на книгата „Плодовете на мъдростта”: „Казано е: „Познай своя Творец и Му служи”… тъй като, не ѝ е добре на душата без знанията за Твореца. Защото човек се стреми и тъгува по работата заради Твореца, тъй като има в него душа, но все още не е усетил Твореца – на него не му е добре.

Но независимо от това, че има душа, той, сам не е в състояние да се устреми към разкриване на Твореца, докато не се спусне върху него „дух” свише – тогава, това ще го задължи да се вслуша, да следва указанията на мъдрите и напълно да им вярва.

В Писанието вече е казано: „Само добро и милосърдие ме преследва през всички дни на моя живот”. Както обяснява великият Баал Шем Тов: „Творецът е твоята сянка!” Тоест както сянката следва движенията на човека и всичките ѝ стремежи се съгласуват със стремежите на човека, така и всеки човек следва движенията на Твореца и при пробуждането на любовта към Него трябва да разбере, че Творецът се е пробудил за него в огромна мъка…”

Дори ако в човека се пробуди точката в сърцето, той не знае как да се пробужда и не може да направи това сам, отделен. Пробужда го висшата светлина, Творецът – а човекът, от тези различни пробуждания: приятни и неприятни, трябва да разбере и да изучи, как се обръща чрез тях към него Творецът. Трябва да се научи да говори на езика, на който да се свързва с Твореца.

Трябва да стигнем до такова желание, напрежение, тъга, което съответства на следващото, т.е. на първото намиращо се над нас духовно стъпало или на последното, най-долно стъпало на слизащата надолу към нас стълба, по която някога се е спуснала нашата душа от света на Безкрайността. На нея, все още сме били съединени с Твореца – и същият твърд стремеж, напрежение, желание, което ни е свързвало там с Него, трябва да постигнем сега.

Постигаме такъв стремеж с помощта на упражненията, които ни дава Творецът по времето, което се нарича „въртене в кръг” (офаним). Той ни предоставя различни възможности да се свързваме с Него и ние не знаем защо точно в такъв вид и в такива ситуации Той изведнъж ни напомня за Себе си – и ние започваме да чувстваме, че Той не ни достига.

И тук трябва да се разбере с кого е свързано това пробуждане: сам ли съм се пробудил или Творецът ме е пробудил? И какво трябва да правя с това: да благодаря ли за пробуждането или да се оплаквам от това, че Той не ме вика и аз нямам нищо?

Доколкото човек осъзнава целия този процес и през цялото време се стреми към това да получи желание за съединение – в тази степен ще постигне успех.

От урока по писмо на Баал а-Сулам, 01.05.2011

[41891]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Творец | Add Comment →