Начинаещият е склонен да се бори с препятствията и да се опитва да ги отблъсква от пътя си. Той не е в състояние все още да се свърже с Твореца чрез тези пречки и не може да види, че всичко, което се случва в живота му, идва от Него.

Ето защо той отблъсква препятствията от пътя на своя егоизъм и се ядосва на другите, докато иска да направи живота си приятен и лесен, тъй като това е обичайно за всички хора по света, които все още не усещат връзката с Твореца. Това са нашите първи стъпки в работата ни.

Но след като човек е положил усилие, за да влезе в групата, да се свърже с учителя и книгите, Светлината започва по-силно да му влияе. И въпреки че не я усеща, той вижда как се променя вътрешно. Всъщност започва да забелязва връзката си с управляващата сила, причината за всичко, което се случва наоколо, силата, която съществува някъде в природата, вътре в него, и която поражда неговите желания и мисли.

Има някакъв вътрешен управляващ фактор в него и човек започва да установява връзка с него, докато се опитва да разбере защо Той прави всичко това, с каква цел и как се очаква човек да отговори? Човек живее много дълго време, докато достигне до усещането, че всичко наоколо  е предизвикано от някакви вътрешни причини, въплътени от Твореца. И тогава разбира, че трябва да направи доста усилия в групата, разпространението и ученето, за да премине по-бързо през това състояние на скриване.

И когато вече не забравя, че всичко идва от вътрешната сила, която го пробужда и ръководи, работата му става все по-съзнателна, точна и практична. По този начин постепенно натрупва необходимото желание да разкрие Този, който организира света около нас, така че тази скрита връзка най-накрая да се разкрие.

Но след това има повече работа, която продължава чрез препятствия до самия край на поправянето. Единственият въпрос е: Колко бързо човек ще започне да ги разпознава и използва като помощ за постигане на връзка, сливане с Твореца?

В крайна сметка, Светлината осветява нашите непоправени желания, разкривайки своите по-дълбоки и по-вътрешни слоеве с всяка нова степен. Това е единственото  нещо, което ни причинява болка. Но болката е симптом на болест, разкриващ се егоизъм, порочност! Само до тогава получаваме възможност да се поправим и да наклоним себе си и света към доброто.

Ето защо е необходима работата над себе си, за да оправдаем всяко състояние, което започваме да усещаме по-дълбоко, по-силно и по-дразнещо. Колкото повече човек напредва, по-големи и по-дълбоки препятствия му се изпречват, ударите са по-силни. Но в същото време, той започва да разбира какво се случва, въпреки че праведният също пада и се превръща в „грешник”, така че да може да се издигне и все пак да стане праведен отново.

От урока по писмо на Рабаш, 06.05.2011

[42359]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок | Add Comment →