Въпрос: Какво да направя, ако имам голямо желание за обединение с другарите, но без значение колко се опитвам да го направя, не мога да се задържа в това повече от 5 мин. и се отвличам от всякакви външни мисли?

Отговор: Трябва да се прехвърляш от една мисъл на друга отново и отново. Какво може да направиш, като нашата работа се извършва на малки стъпки като деца, които растат малко по малко, ден след ден. Но детето извършва работа по цял ден, за да напредне. То постоянно проверява обкръжението и себе си – колко добре може да се вмъкне в него и да го използва, как да се развива, за да има най-голяма полза от обкръжението.

Но ние не правим това. Не проверяваме всяка секунда как да използваме нашето обкръжение, какъв е най-добрият начин да се свържем с него. Не желаем да се обединим и да проверим себе си – отдаваме ли на обкръжението? Можеш ли наистина да го правиш всеки момент, така както децата го правят? И тук лежи нашият проблем: това е причината нашето напредване да е толкова бавно.

Нищо не ни спира. Ние получаваме всички средства: всичко е написано за нас, всичко е обяснено и всичко, което е необходимо, е да се хванем и просто да го направим! И тогава всеки, дори ако той е в най-далечния край на земята, също ще усети, че няма друг начин.

Само общите вътрешни усилия на цялата световна група ще пробудят всяко сърце. Никой няма друг шанс да следва пътя, да се пробуди незабавно и да продължи да се движи напред. Това се счита за взаимна поръчителство, когато всеки гарантира за другия, че той ще се пробуди бързо и ще достигне до добро състояние.

Египет не е толкова непроходим, ако преминем през него заедно. Творецът организира всичко, така че ние да можем да понесем този смут, който се счита за „болка от любов”, когато мечтая за среща с някого, когото обичам и за когото копнея, за тази очаквана предстояща среща.

И естествено аз страдам от това, че все още не се е осъществила тази среща и не сме се обединили отново, но аз вече живея в очакване на това, в светлината на очакваното бъдеще. Единствената трудност на този път е нуждата от обединение между нас. Освен това, няма нищо друго.

От урок по книгата на Ари “Портите на намерението”, 21.04.2011

[41125]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок | Add Comment →