Парадокс на растежа

За възприемане на духовния свят аз трябва да формирам в себе си нов сетивен орган, който да осъзнае какво представлява злото начало. Сега аз нямам този сетивен орган и затова не мога да различа злото. Не съм запознат с него, не знам, кой е и какво е, и не мога да се проверя.

Така че, преди всичко, аз трябва да създам и укрепя в себе си сетивен орган за осъзнаване на злото. Как да го направя? Аз се обединявам с обкръжение, в което ме довеждат, започвам да създавам връзка с тях и постепенно достигам до нови детайли на възприятието, съществуващи между мен и другарите.

Аз си представям: какво ще стане ако ние бъдем свързани взаимно, ако в някакво наше желание се почувстваме като едно цяло? Засега само фантазирам, без реална основа, и напълно си давам сметка за това. Без да изпадам във „виртуалност“, аз живея в реалността – и все пак фантазирам: „Как би изглеждало това? Аз и те в единство, аз – на тях, а те – на мен. Аз прекланям глава, въздигам ги в своите очи като най–добрите хора на поколението. Те ми помагат, предизвикват в мен нови впечатления, заставят ме по нов начин да оценя важността на целта…“

О! Важността на целта, желанията, впечатленията, намеренията, които получавам от тях – това го нямаше в мен преди. И аз започвам да работя с това. Така както капката семе получава подхранване от майката: в нея прониква кръв от майчиния организъм и тя расте. Така и аз съм проникнат от нови детайли на възприятието, общи между мен и другарите. Проникват в самия мен, но аз чувствам това, което получавам от обкръжението – и от него раста.

Ако нищо не получавах от другарите, нямаше и да раста. А щом получам – израствам. Какъв парадокс: за да получа от тях храна, аз анулирам себе си, а когато получа храна – сам раста.

Какво расте в мен? Техният образ. Аз не само получавам „кръв“ – подобно на капката семе, която представлява само набор от решимот, информация. Аз започвам да придобивам и „плът“, но според собствените свойства. По принцип, капката семе може да получи подхранване от когото и да било и дори в искуствени условия, а духовния зародиш на човека получава намерения, и затова формата, която той придобива в процеса на развитие, зависи от обкръжението. 

Колкото повече завися от другарите, толкова по-добре и по-бързо израствам, придържайки се по-близо до истинската форма, по–близо до тях. Няма друг изход: формата, която приемам, е формата на моето обкръжение. Моята работа се състои в постоянното анулиране на себе си и приемане на тяхната форма, обличайки я на себе си – все повече и повече.

По такъв начин, в духовното, в процеса на израстване аз ставам подобен на родителя – висшето стъпало, и приемам формата на майчината утроба – групата.

От урока по статията „Мир в света“, 12.05.2011

[42898]

Дискусия | Share Feedback | Ask a question

Трябва да влезете, за да публикувате коментар.

Laitman.com Коментари RSS Feed