От трудовата книжка на кабалиста: месторабота – желание

Няма нищо повече, освен желание и намерение. Този, който иска да развие в себе си намерение за желанието, се нарича „Исраел“ (право към Твореца), а този, който не се занимава с намерението се отнася към „народите на света“.

В развитието на намерението има много стъпала и различни състояния, определени предварително, съгласно разкриващите се във всеки от нас информационни гени (решимот), силата на желанието и корена на душата му.

Главното е да изчисти в себе си място за работа, освободил се от всички материални образи, от всички фантазии. Всичко това е въображаемо и в действителност не съществува. Трябва да се говори само за желанието и неговите и стъпала, нивата вътре в  желанието.

Желанието – това е „място“, а вътре в това място има различни области и понятия. Само за тях и се говори в кабала. Желанието с всички негови съставки, преминава най-различни състояния – за тези промени пишат кабалистите в своите книги.

Тъй като те са изяснили своето желание, започвайки от най-малките и тънки стъпала, включително до най–мощните и грубите, движейки се от частното към общото, и са ни разказали за него. Те са разбили желанието на стъпала и светове, парцуфи и сфирот, стадии на растеж: зародиш, захранване(кърмене), възрастен (ибур-еника-мохин), трите линии (стадии на работа с желанието, когато активно работят с една част на желанието, а другата я ограничават) и т.н.

Те ни разказват, как да започнем съзнателно да работим с различните части на своето желания, осъществявайки неговото поправяне и достигайки поставената цел, за да вземем цялото желание под свой контрол и над цялото да установим намерение заради отдаване.

А освен това, няма за какво друго да се разказва. Тъй като всичко останало, освен работата с намерение над желанието, се отнася към природата и е предопределено. Само ни се струва, че ние можем там нещо да направим и променим. Затова, в кабалистичните книги няма нито дума, излизаща извън границите на духовния свят и поправянето на егоизма. Защо да говоря за нещо, което не зависи от мен.

Освен вътрешните състояния, които преминаваме благодарение на своите усилия – целият останал живот е просто въображаем. Когато после го видим отгоре, в светлината, ще поставим, като че ли филтър върху целия този свят, върху всички хора, които правят нещо и тичат нанякъде – и ще видим, че всъщност тях ги няма. Както е казано: „Дойдох Аз, но нямаше нито един човек“…

Затова светите книги пишат само за намерението, което поправя желанието от зло на добро, от егоистично на отдаване.

От урока по статия на Рабаш, 24.04.2011

[41381]

Дискусия | Share Feedback | Ask a question

Трябва да влезете, за да публикувате коментар.

Laitman.com Коментари RSS Feed

Предишна публикация:

Следваща публикация: