Отряд с особено предназначение

каббалист Михаэль ЛайтманВъзпоменателен ден на падналите воини във войните в Израел

Бих сравнил еврейския народ с отряд командоси, които са изпратени с особена задача. По пътя отрядът се сблъсква с различни проблеми, част от бойците търпят неудачи, други успяват повече: по-добре разкриват самата задача.

Да допуснем, че са ги изпратили на друга планета, за която нищо не е известно, и в хода на работата те са длъжни сами да анализират ситуацията и да вземат решения, за да могат в крайна сметка да завоюват нова територия.

Тази група преодолява всевъзможни препятствия, промъква се през джунглите и блатата, пресича пустини, води вътрешен разбор, преживява раздори и обединения. Не му е лесно на отряда с особено предназначение, изпратен да завладее Земята.

Мисля, че такъв пример може да характеризира сражението, което водим, и да обясним особения подход, особената сметка с падналите другари и с тези, които ни теглят напред, проправяйки пътя. Процесът се състои от множество етапи. Това е истинско приключение, история на кръгооборта на душите, които една след друга изпълняват получените заповеди, докато не достигнат до решаващия етап: добрали се до нужното място, те трябва да се подготвят за последния бой.

И всичко би било добре, ако събитията се развиваха като в приключенска книга, ако ние бяхме подобни на първооткривателите на нови земи, извършили пътешествие през океана, воювали с аборигените, покорявали ги, сключвали с тях съюз и т.н.

Но ние водим друг тип война – вътрешна, а не външна. Не можем да дадем воля на себелюбието си и в дружни егоистични редици да се понесем към външния враг с развято знаме. Не можем да задействаме всички свои естествени начала: завист, ненавист, въжделение, щестлавие, властолюбие, за да можем със сила да се сдобием с победа. Тук се извършва съвсем противоположен процес: всички заедно сме длъжни да успеем във вътрешната война.

Все ни се струва, че трябва да победим външния враг. А в действителност това е само игра на въображението. Ако победим себе си, външният враг ще изчезне – а за сега сме принудени да се сражаваме с него, за да спечелим време. Защото докато пребиваваме в непоправено състояние, като следствие се образува понятието време и ще ни се наложи да действаме и на материално ниво, за да освободим за себе си място и време за духовно действие.

Затова се намираме в свят, целият разделен на две: едната част е материална, а другата – духовна. Съответно ние трябва да се отнасяме така и към другарите си: част от тях участват с нас в материални сражения, а друга част – в духовни. И едните, и другите имат важен принос в тази велика война, целта на която е достигане до края на поправянето.

Както пише Баал а-Сулам, много другари падат по пътя и много още падат на полето за сражения, както вътрешни, така и външни, но като цяло всички те са отдали живота си в похода към целта на творението и затова техните души преминават през кръгооборот и отново застават в строй, докато не поправят всичко, достигайки до единство и сливане.

Що се отнася до нас, ние сме длъжни да гледаме не в миналото, а в бъдещето и да се стараем да водим вътрешни сражения, благодарение на които външните боеве максимално ще се съкратят.

Урок на тема „Народът на Израел“, 09.05.2011

[42620]

Дискусия | Share Feedback | Ask a question

Трябва да влезете, за да публикувате коментар.

Laitman.com Коментари RSS Feed

Предишна публикация:

Следваща публикация: