Кабалистите обясняват, че ние трябва да живеем според закона за отдаване  – не заради обществото или за себе си, а за Твореца. Какво означава това? „Заради Твореца” е формула, определение, което означава, че отдаването трябва да бъде абсолютно.

Ние трябва да даваме не само заради оцеляване, не само за да живеем живота си комфортно и егоистично. Такова отдаване е за личен интерес: „нямаме избор, така че нека превъзпитаме себе си да станем добри, мили, съчувствени и отговорни”. Такова егоистично поправяне не е достатъчно, защото произлиза от нуждата за оцеляване.

„Заради Твореца” означава, че ти живееш според отдаване дори ако природата не те принуждава да постигнеш хармония и съдействие с други членове на обществото заради оцеляване. Природата може и да не изисква от теб да отдаваш и да получаваш в условия, които се наричат пълна връзка с другите, тоест да получаваш необходимото и да даваш максимално, което се нарича „от всеки според  възможностите му, на всеки според потребностите му”. Този лозунг не трябва да бъде за оцеляване на обществото, за победата на социализма по света или за която и да било партия. Той трябва да бъде „заради Твореца”.

Това означава, че моето отдаване трябва да бъде абсолютно, не заради нещо земно. Аз трябва да достигна състояние, в което свойството отдаване в мен напълно замества свойството получаване, моето его. Аз се прехвърлям в различна част на света, в друго измерение. Започвам да мисля, чувствам, възприемам от гледна точка на свойството отдаване, а не получаване.

Можем да сравним това състояние с майка, която не усеща, че и е топло или студено, че е тъмно или светло; тя чувства това само по отношение на нейното бебе. Тя живее вътре в него: дали на него му е топло или студено, дали е тъмно или светло, дали го боли нещо или е добре и т.н. Тя чувства всичко в него, а не в себе си. Тази „животинска” любов я има като пример в нашия свят : благодарение точно на нея ние наистина можем да се развиваме и да продължим да живеем.

Това е необходимо условие на живот в духовното. Ние продължаваме нашия живот на Земята, сковани от пространство, време и движение. Илюзията на живот в егоизма съществува само тук. Всъщност истинският живот в неговия безкраен, съвършен поток съществува в напълно противоположното свойство – отдаване.

Както една майка живее в своя син, тя чувства и напълва него, а не себе си. Всички нейни усещания са в него, всичко е за него и тя самата е само за негово напълване. По същество, това състояние се нарича „да получаваш само необходимото и да даваш максимално”, но не за себе си, за да оцелееш по този начин, а заради него, заради нейното обичано дете.

От виртуалния урок, 15.05.2011

[43586]

Filed under: Духовна работа, Криза, глобализация | Add Comment →