Въпрос: Ще страдаме ли до края на поправянето?

Отговор: Страданието е усещане за непоправени места в себе си. Веднага щом започна да ги виждам правилно, аз повече няма да го възприемам като страдание, а вместо това ще чувствам безмерна благодарност към светлината, че ми е показала нещо, което мога да поправя в себе си.

Болката е зов за действие. Ако имам рана, която не ме боли, това е доста опасно, тъй като ще позволява на болестта да се развива. Но ако ме боли, тази болест (не самата рана) ме задължава да започна да търся лечение.

Тогава болката лоша ли е или добра? Възможно е да изключиш определен нерв в центъра на своя мозък и въобще ще спреш да чувстваш болка. Ако кракът ти се запали, ти дори няма да усетиш, че гориш. Ако ръката ти се заклещи в машина, ти няма да го забележиш. Болката е помощта, която ни показва недостатъците! Затова, ние трябва да я виждаме като средство за поправяне.

От урок по писмо на Рабаш, 06.05.2011

[42366]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок | Add Comment →