Баал а-Сулам, “Мир в света“: Ако някакъв елемент от действителността ни се струва лош и вреден, значи самият той свидетелства за това, че се намира все още на преходен етап на своето развитие. Не трябва да се счита за лош и да се поставя под съмнение, тъй като това не е от мъдрост.

Става дума за мислещи хора, а не за тези, които не знаят къде са, защо и за какво. За разлика от тях, хората, желаещи да изследват себе си и природата, достигат до извода, че ние живеем в свят, който търпи развитие, започвайки от Големия взрив и до днешни дни. На неживо, растително, животинско и човешко ниво идва постепенният напредък от по-прости към все по-сложни и по-сложни форми.

Като следствие, ние не можем да си извадим оценка за нито едно нещо, нито едно създание, нито едно действие, нито един случай. Защото ние не знаем какво ще излезе от него накрая. Само когато плодът на дървото узрее напълно, ние разбираме, че това е сочна и сладка ябълка, готова да ни наслади.

Тогава разбираме за какво тя е преминала всички преходни етапи и как да я използваме. Но да се узнае за всичко това може само ако се спазват всички промеждутъчни форми, дочака се до края, види се финалната форма и се открие нейната промяна.

Ако ние все още не сме достигнали финала на своето развитие, дори на неживо, растително и животинско ниво, то не трябва да говорим сякаш вече знаем какво става. Защото която и да е вещ се претегля и оценява само по крайния резултат.

Всичко се разбира чрез опит. Мъдрецът не вижда в бъдещето, а съди на основата на преминатия път. Затова е казано: “Никой не е толкова мъдър, колкото опитния“. А значи, в света няма нищо лошо или добро – всичко е необходимо. Всяко нещо е назначено на мястото си в подходящото време, по неговата си причина и необходимост – и чак на края ние разкриваме, че точно така всичко е трябвало да бъде. Само на финала ние можем да си изведем оценка за каквото и да е.

Това се отнася до всички части на реалността и още повече до нас самите. Само на края на развитието ние правим изводи и си съставяме мнение на своя сметка: кои и какво сме ние, и за какво.

А засега от тези изследвания ние набираме опит и се учим от собствените си грешки. На нас вече ни е ясно, че в природата не трябва да се унищожава нищо, защото ние не разбираме причините за тези или онези явления. По-рано човекът е искал да  промени природата, да я “огъне“ под себе си и това все още го има.

Ние трябва колкото се може по-малко да се намесваме в природата и да проявяваме към нея максимално внимание – с други думи, да огранизаваме своя разум и да я използваме само в границите на необходимото по аналогия с животните. Защото в този свят, в своите тела ние сме подобни на тях. И затова не трябва да вземаме от природата повече, отколкото е нужно за телата ни. Тогава ще се развиваме правилно в природата, без да ѝ причиняваме зло.

В предисловието към книгата “Паним меирот“ Баал а–Сулам обяснява, че дори и външните мъдреци като Платон и Аристотел са предупреждавали да се пазят научните знания от масите, тъй като хората ще започнат да развиват технологиите и да добиват и получават от природата повече, отколкото е нужно за телата им, докато не опустошат Земята.

И затова ние трябва да пребиваваме в хармония с природата, така че да се развиваме правилно в нейното обкръжение.

От урока по статията “Мир в света”, 01.05.2011

[41906]

Filed under: Ежедневен урок, Криза, глобализация | Add Comment →