Въпрос: Какво трябва да правим, че всеки път все по-бързо да се пробуждаме за връзка с висшия?

Отговор: Нужно е да осъзнаем и да приемем с благодарност това, което се случва. А то зависи от мислите и желанията на обкръжението. Ако става дума за ускоряване на работата, за моето собствено участие, то то се състои в това, че аз се включвам в обкръжението, което през цялото време ме снабдява с «гориво» за напредване.

То ми позволява постянно да удържам връзката с висшата сила и да разбера, че изобщо не е важно как усещам в егоистичното си желание всичко, което получавам от Него: добро или лошо, приятно или неприятно.

Ясно е, че най-неприятните вещи са най-истинските, защото се намирам в егоизма си и чрез него ги проверявам и оценям колко са приятни или неприятни. Трябва да бъда готов да приема всичко, което се случва с мен, както е казано: «Дори ако остър меч е допрян до гърлото ти – не се отчайвай в Неговото милосърдие».

Тоест за мен не е важно какво аз чувствам – главното е да не загубя желание за Твореца. Защото «Няма никой освен Него – добър и носещ благо», а откъсването от Него е най-страшното нещастие, което може да се случи в живота ми. Няма нищо по-важно за мен – само да не се откъсна от Него и аз винаги проверявам всичко само относно това.

И даже, след като ми се е отдало да се хвана за Него, независимо от сложностите и проблемите, аз се опитвам да разглеждам всички препятствия и трудности като основа за нашата връзка. Тъй като именно от тази точка аз мога да я постигна.

Това означава, че аз вече се намирам в правилното състояние и го възприемам неправилно само поради своето несъвършенство. Така аз работя, докато не достигна до пълно оправдание на цялото това състояние и огромна радост.

Но най-главното е в каквито и големи страхове, тревоги, проблеми и беди да се намирам – въпреки всичко, не трябва да губя мисълта за Твореца. И в тази точка на връзка с Него, за която съм се захванал, аз започвам да строя правилно всяко свое състояние.

Това означава, че Творецът пробужда човека при всяка възможност, която му се предоставя. А на човек специално му е дадено да усети тези щастливи възможности като неприятни, за да може да ги обърне на обратна страна и именно тях да търси.

Това ще означава, че аз се издигам над егоизма си, над лошите си усещания към сливане. И тогава няма да възприемам тази ситуация като неприятна, а като условие, което ще доведе до нашето съединение. Аз чувствам, че именно в него са се заключавали всички приготовления и предпоставки, които са ме разбудили и са ми дали твърдост в стремежа, всичко включено в това високо състояние.

А как иначе, издигайки се от егоизма си, мога да достигна първата точка на контакт с Твореца?

От урока по писма на Баал Сулам, 01.05.2011

[41943]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок | Add Comment →