Въпрос: За какво са били необходими всички тези хилядолетия, кръгообороти, страдания? Нали главното се случва сега.

Отговор: Желанието за наслаждение е трябвало да премине  всички тези етапи и на всеки от тях, даже на най-малкия, да реши за себе си, че това състояние е лошо, че трябва да продължи пътя, да добави още един грам желание и да излезе на милиметър по-високо към новото качество.

На новото стъпало всичко ни се струва забележително, но минават няколко мига – и ето, че вече нещо не достига, нещо не е така. Отново се разкрива злото – чак до това, че е невъзможно да го понесем. Отначало всичко е било така прекрасно, а сега всичко е нетърпимо и се налага да се издигнеш на следващото стъпало.

По такъв начин ние преодоляваме огромно множество стъпала, умилявайки се в началото и мъчително кривейки се в края. Без тези впечатления у мен не възникват усещания за контраста между светлината и тъмнината, в мен няма да има съсъд, построен от тези два противоположни детайла на възприятието. А без съсъд няма да имам, в крайна сметка, с какво да се обръщам за светлината на Безкрайността.

И затова, аз трябва да премина целия този път, многото хиляди стъпала, усещайки цялата прелест и цялата нетърпимост на всяко от тях. Така ние стигаме до последното стъпало на стълбата и даже тук, в отдаването и любовта, падаме, подобно на раби Шимон, който е станал “пазарен търговец”, преди да достигне края на своето поправяне.

Какво е това състояние? Къде е паднал той? На предпоследното 124-то стъпало той е открил, че то е по-лошо от всички стъпала – като “Шимон от пазара”. И тогава, сравнявайки го със следващото стъпало, той се е издигнал до съвършенството.

Колкото по-високо си се издигнал, толкова по-лошо ти се струва стъпалото, от което е дошло време да се изкачиш на следващото. По-лошо до такава степен, че не е по силите ти да го понесеш.

В крайна сметка, събирайки всички позитивни и негативни впечатления, ти ги повдигаш на върха. Негативните стават дълбочината на твоя съсъд, а позитивните – твоя отклик на отдаването, и в теб се появява целият съсъд.

Ние се надяваме на някакъв “скок”, а скокове не се случват. Детето, което е на една година, не може да подскочи изведнъж към петгодишната възраст. Нима ще успее да отмине без бавното, постепенно развитие? Тези загубени години няма да му достигат после цял живот. Неговото възприятие във всички сфери ще бъде ощетено. Подготовката на съсъда е необходима и от това няма къде да се денеш.

От урок по статията “Свобода на волята”, 13.05.2011

[42961]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок | Add Comment →