Въпрос: Във “Въведение в науката кабала” Баал а-Сулам пише, че “получаващото желание с всички негови разновидности е било изначално включено в замисъла на творението”. За какво говори това?

Отговор: За това, че няма нищо ново, а има само разкриване, проявяване на вече съществуващото. Всички форми са изначално заложени в желанието, всички светлини вече присъстват в светлината.

Какво тук е новото? Това, че между тях ще се роди – Човекът. Той ще се появи на границата, пожелавайки да направи правилната връзка между светлините и съсъдите.

А дотогава му е необходимо, те да се различават, за да може да има скриване и при едните и при другите. Той сам ще ги свързва на всяка степен: малко желание – малко светлина, отново и отново. Именно човекът определя, в каква форма те се обединяват, – така, че техният съюз да служи за отдаване.

Аз вземам желание – колкото може, и светлина – колкото е нужно за поправянето, и със своите усилия създавам такова съчетание между тях, че те да обезпечават получаването заради отдаване. Тази форма и ще стане форма на Човека, състояща се от съсъда и светлината, от две начала: “нещо от същността” и “нещо от нищото”. Така човекът сам формира себе си.

Излиза, че многообразието от светлини и съсъди е зададено изначално, но не е предопределена тяхната правилна връзка, формата на Човека. Всеки път ние трябва да проверяваме тази форма и да искаме нейната реализация.

От урока по “Въведение в науката кабала” (Птиха), 24.05.2011

[43877]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок | Add Comment →