Баал а-Сулам, “Съзидателният разум”: Когато един човек обмисля действието на друг и постига мислите на мъдрец, излиза, че двамата имат еднаква сила и разум, и сега те наистина са обединени.

Така както човек, срещнал на пазара своя любим приятел, го прегръща  и целува, и е невъзможно да се разделят, вследствие на много силно единство между тях.

Какво ги обединява? Светлината. Именно благодарение на светлината те са слети един с друг. “Разум” тук се нарича светлината, обличаща се в желание. При нас “разумът” – това е “сивото вещество”, клетките на мозъка, а всъщност разумът е това, което напълва материала на желанието. С други думи – светлина.

А затова “мъдреци” в духовен смисъл – това са хора, притежаващи желание за отдаване, облечено в хасадим, в което те получават светлината хохма. Те са мъдри по сърце. Сърцето е желанието, в което може да се облече светлината.

Това става посредством силата на отдаване, изобщо не както в нашия свят, където ние получаваме направо напълване на разума. В духовната мъдрост – това е постижение, а постижението се определя от степента отдаване в съсъда. Мъдрец е този, който умее да преодолява своето егоистично желание, а не този, който притежава вроден  интелект.

Ако двама души, мъдри по сърце, извършат едно и също действие – те постигат еднакви резултати, оказват се на едно духовно стъпало и се сливат един с друг. Макар висшата светлина да ги напълва различно, в зависимост от характерните особености на всеки, но им се разкрива едно и също стъпало.

Така, както хора, пристигащи в някакъв град, разбират, че се намират в едно общо място. Но ако започнеш да изясняваш, дали еднакво възприемат града, ще видиш: както са различни лицата им, така се различават душите им, и тяхното виждане на света.

От урока по статията “Съзидателният разум”, 28.04.2011

[41711]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Ежедневен урок | Add Comment →