Баал а-Сулам, “Мир в света”: Категорията “истина” няма практическа възможност да бъде решаващ фактор, определящ пътя на индивида и обществото. В нея няма онова, което да обезпечи напълно условията на живот при окончателното поправяне на света.

Творецът, сякаш си играе с нас. От една страна, Той говори, че всичко трябва да се прави според истината: всеки трябва да дава максимално възможното и да получава необходимото за живот, съгласно своя характер, своята природа, която той не е избирал. При това отдаването, даже от цялото сърце, също зависи от вродените свойства и отличия.

Излиза, че всеки е уникален в получаването и отдаването. По какъв начин да решим проблема и да се задържим в категорията “истина”? От какви критерии да се възползваме? Работни часове, заработка – всичко това не е подходящо, защото всички ние сме различни. Творецът ни е създал така, че ние просто не сме способни да направим сравнението помежду си. Как тогава да установим между нас правилната взаимовръзка?

Като пример, от един аз мога да не получавам усмивки с часове, а друг се усмихне веднага, дори преди да успея да го погледна. Всеки има свой нрав, свои навици, свои спадове на настроението и още хиляди други вътрешни параметри. Как да работим един с друг?

Творецът “ни подлага крак”: “Вие трябва да бъдете равни”, – казва Той. Но ние сме различни! Как да оценим човека относно някакви мерки? Къде да намерим подходящият критерий?

Вече е време да построим човешко общество, в което всички ще бъдат съединени както колелца. Но къде! Никой не знае, как трябва да общува с другите. От какъв пример да се възползваме? Как да го реализираме? Задачата ни се струва просто нереална, и това е много голям проблем.

Цялото човечество трябва да разбере трудността, която се крие тук, и нейната причина. Днес ние вече разбираме, че сме встъпили в новата епоха и трябва да се обединим с добро. Нямаме друг изход, необходимо ни е да съкратим потреблението, да ограничим своето зло начало, своят егоизъм, да започнем да снижаваме нивото на живот в един регион и да предаваме освободилите се ресурси на друг. Но как?

Всеки от тези, които преуспяват в икономиката, промишлеността, науката, културата и т.н., могат да станат и да кажат: “Всичко съм добил със своите ръце. Работил съм над своя успех – нека и те там да поработят”. И това ще звучи, сякаш справедливо.

С други думи, той казва: “Иди при Майстора, който ме е създал. Той ме е сложил в такива условия, и аз съм постигнал своето”. Тоест, всички ваши претенции по повод неравенството, обръщайте към Твореца. Той е създал хората различни и иска от тях да достигнат единството, без което е невъзможно да се продължи съществуването.

Този проблем още, ще ни се наложи да разрешим.

От урока по статията “Мир в света”, 12.05.2011

[42892]

Filed under: Ежедневен урок, Криза, глобализация | Add Comment →