Въпрос: Аз разбирам и се въодушевявам в началото на урока по книгата „Зоар”, когато Вие говорите за намерението. Но когато започнем да четем „Зоар”, в мен надделяват много външни мисли и не успявам да се върна към правилното намерение.Какво да правя?

Отговор: Да съжаляваш! Постепенно в човек идва необходимостта от усещане на материала. Тъй като става дума за възможността за възприемане на духовното. Нашите желания/съсъди – това са усещания, желания.

Ако в човека все още няма желание да разкрие висшето – силата на отдаване,  въз основа на низшето – силата на получаване, за сметка на това, че низшият ще се уподоби на висшия по свойства, то човек все още не изпитва въодушевление от постоянното духовно търсене.

Нищо не можеш да направиш, освен да съжаляваш, доколкото е възможно. А групата трябва  да поощрява постоянно правилното намерение по време на ученето.

Само  миговете, в които човек си спомня за намерението, се считат за изучаване на Тора/ кабала, светлината, връщаща към източника. Ако събере всички тези моменти, той може да изчисли  колко минути в своя живот е изучавал Тора …

Но това, което не прави разума, го прави времето. Постепенно и това ще дойде.

От урок по  книгата “Зоар”, 17.05.2011

[43265]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Зоар, Изучаване на кабала, Молитва, Намерение | Add Comment →