Баал а-Сулам, „Мир в света”: „Може да разделим обществото на строители и разрушители. Строителите се грижат за благото на обществото и са готови заради това да споделят с другите своето имущество.

За онзи, който по природа е склонен към разрушение е удобна категорията на истината, тоест принципа „моето е мое, твоето – твое”.

По своята природа, те се явяват разрушители и предпочитат да съхранят своето имущество, като не са готови на никакви жертви заради другите, дори ако това застрашава съществуването на обществото.”

Всички „силни в сегашния свят”, ръководещите правителствата, финансовите магнати, по своята същност се отнасят към категорията на „разрушителите”. Те не се интересуват от разпадането на света, в техните ръце е силата и разбира се, ще обезпечат себе си с всичко необходимо при настъпването на несгодите.

А слабите – какво могат да направят те? Нищо. Те се отнасят към „строителите” със своя стремеж за развитие на обществото.

За разлика от тях, хората, имащи силата, парите и властта, са готови да разрушават. Защото мирът в обществото изисква да се допълваме взаимно един друг – с други думи, да споделяме помежду си, а силните и богатите категорично не са съгласни с това. Обратно, човек, който е стигнал до висок пост, започва да краде по най-незаконен начин.Човек би си помислил – защо? За какво му е толкова много? Такава е неговата природата и не може да направи нищо с нея.

Например, според съобщения в пресата, бившият президент на Египет, Мубарак, е държал 19 тона платина в една от швейцарските банки. За какво му е било необходимо това? Такова количество би стигнало на цялото му семейство за хиляда години, а сред хората в неговата страна процъфтява бедността. Това е само малка част от запасите му, но като цяло, става дума не за него – в света няма властник без милиарди „в пазвата”. Това е ясно.

Откъде се вземат толкова хипертрофирани изисквания? Такава е човешката природа. Това не е просто някаква алчност, а именно природата на нещата. Човекът не може иначе. Кой ще го принуди да отдели, да откъсне нещо от себе си заради слабите? Защо тогава се е издигнал над тях, ако не за да извлече и последното, което имат?

Тук няма изключения. Само понякога, веднъж на няколко години, в този кръг попадат „бели врани”, макар че днес, и тях няма да срещнеш…

От урок по статията „Мир в света”, 15.05.2011

[43114]

Filed under: Ежедневен урок, Криза, глобализация | Add Comment →