Книгата „Зоар”. Глава „Итро”, п.537: „Има две имена АВАЯ, които предшестват 13-те степени на милосърдие. АВАЯ при преместването „алеф” – „таф”, „бет” – „шин” – това е Мацпац. 13-те степени на милосърдие са в дикне (брадата) на Арих Анпин, а двата края коси на главата (пейсите), които предшестват дикне – това са двете имена Мацпац.

И свойството на тези две имена е, че празните келим, които останали в рош на Арих Анпин,  след излизане от световете де-ГАР де-ГАР, не са могли да останат в рош на Арих Анпин заради своя авиют, и са излезли от рош на Арих Анпин, и увиснали отвън на кожата на рош на Арих Анпин. И именно те се наричат коси (сеарот) де-Арих Анпин.”

В „Зоар”, ние четем за духовните действия – и нищо не разбираме. Става дума за измененията в сфирот, чрез които се разпространява светлината. Тези изменения са достатъчно стандартни. В духовното, както и в нашия свят, няма много различни действия.

В крайна сметка, ако има желание и светлина, четири нива на авиют/дебелина на желанието и съгласно тази светлина, те се променят в желанието – това е всичко. Но после, когато желанието започне да претърпява различни изменения в процеса на неговото разваляне, тогава се извършват допълнителни действия, но тези действия произтичат от непоправеността на желанието.

Например, високият, едър, силен и умен човек е готов за всичко – нищо не го вълнува. Но ако човекът е слаб, болен, са му необходими различни помощни устройства, специални условия.

„Зоар” описва тук много объркващи ни условия и много сложни механизми. Но всички те произтичат от слабостта на желанията. Силното желание стои срещу светлината – и няма нищо между тях, освен екранът, който ги свързва. Но колкото по-слабо, по-непоправено става желанието, толкова повече стават необходими различните спомагателни системи между него и светлината.

Но всички тези системи се изграждат за нисшите – за нас, за да се отслаби светлината, да намалее, за да можем да издържим идващата към нас светлина, и тогава постепенно да се поправим, и да се издигнем.

Затова, духовните системи са толкова велики. Както е с бебето: необходима му е специална храна, люлка, пеленки, хиляди различни неща. Едно бебе превръща целия дом в предприятие, работещо за него. А според степента му на израстване, се изискват все по-малко грижи.

Така е и в духовното – по отношение на нас. Ние не разбираме, но именно за нас работят грандиозни, огромни системи, за да ни дадат някакъв шанс да влезем в духовния живот. А после, вече е доста по-просто. Да се надяваме, че ще постигнем тази простота.

Ето защо, в „Предисловие към Учението за Десетте Сфирот”, Баал а-Сулам казва, че Тора започват да постигат от тайната (сод), а не от простото тълкуване (пшат), както мислят онези, които не разбират нищо от духовното постижение (ПаРДеС – пшат, ремез, друш, сод – просто тълкуване, намек, алегория, тайна).

Постижението започва именно от тайната, когато всичко за мен е тайна – нищо не усещам и не разбирам. А след това, чрез алегория (друш) и намек (ремез), постигам простото тълкуване (пшат). Простото тълкуване е вече в света Ацилут, когато всичко е разкрито, тъй като съм защитен – имам целия апарат за защита от светлината – мога да я получа и да се наслаждавам от нея.

От урок по книгата „Зоар”, 08.04.2011

[43556]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Зоар | Add Comment →