Въпрос: От опита в преподаването виждам, че кабала разкрива цялата самобитност на човека. Тя прави това по своему. Къде тук е тайната?

Отговор: Моят позив към изключителност произлиза от Твореца, само че в неправилна форма. Аз го реализирам чрез примери: уча се от света на това, как да бъда изключителен – да кажем, искам да стана знаменит футболист, следвам модните тенденции, стремя се към богатство, към сила, към лъжа, мечтая за кариера на мафиот или на ректор на университет.

Във всеки случай, аз се уча от обкръжението, което ми натрапва едни или други ценности. Съчетавайки се с моята природа, те ме теглят към това, което най-добре ми подхожда. Всеки го влече нещо индивидуално – главното е да проявя своята изключителност.

И така, в процеса на моето развитите, обществото ми диктува своите канони, съгласно които аз трябва да изразявам своята уникалност. Сам нищо не мога да решавам. Например, раждайки се в Колумбия и попадайки в обкръжение на наркотърговци, аз ще тръгна по техните стъпки, мечтаейки за главозамайваща кариера на наркобарон. Защото не виждам пред себе си никакъв друг пример.

Ето, че излиза – в този свят аз хвърлям своята уникалност в огъня на обществото. Струва ми се, че се издигам над всички, а в действителност им служа. В крайна сметка, правя това, което искат те.

От друга страна, развивайки се духовно, аз получавам от обкръжението осъзнаване за величието на Твореца, величието на силата на отдаването. Това е много абстрактно нещо, аз не знам какво е. Чрез обучението аз получавам светлина, която връща към Източника – и все пак нямам представа за нея, усещам само резултатите от нейното въздействие.

И какво, все пак се развива в мен? – Точката в сърцето, с нейните „духовни гени”. И затова само в духовното аз се развивам истински и реализирам своята изключителност. Защото тук всичко става чрез светлината, която връща към Източника. Аз поправям само външната си форма, а вътре се развива моето „Аз”.

Ако можехте да разпознавате „духовните си гени”, то всеки би виждал себе си в крайното състояние – такъв, какъвто трябва да бъде. Но се поражда въпрос: в какво тогава се състои моята уникалност? Ако тя вече е заложена в мен, то къде съм самият аз?

Аз проявявам себе си чрез реализация на собствената си изключителност, привличам светлината, за да отгледам човека от своето „духовно семе” и по същия начин получавам, допълнително към обучението, коефициент на развитие: сливане с Твореца, формата на Твореца, способността да бъда на Негово място.

Така, всеки от нас действително реализира своята изключителност – за да стане като Твореца, да стигне до сливане. Аз не раста само по размер – по пътя придобивам всичко това, което има Той, обличам върху себе си Неговата премяна.

От урока по статията „Мир в света”, 17.05.2011

[43309]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок | Add Comment →