По статията на Рабаш ”Кой е той – който предизвиква молитва”: Когато човек усеща, колко е далече от усещането за важността на духовната работа, то той започва да се пробужда и да мисли, че обезателно трябва да направи неща със себе си, за да не остане в това нищожно състояние до края на живота си.

И тогава той започва да се моли на Твореца, да го доближи до себе си и да му даде мощ свише, както са казали мъдреците: ”Дошлият да се поправи – му помагат”.

Човек знае, че трябва да постигне онова усещане, че Твореца е добър и твори благо и да се прелипи към него. Тоест целта – това е да разкрие Твореца, защото иначе няма да изпълни предназначението си.

Това може да се реализира само за сметка на подобието по свойства и затова на човек му е болно, че той още не е достигнал до вярата, свойството отдаване, с което би могъл да разкрие Твореца и тогава да Му благодари. Т.е. той, не търси това разкритие с егоистическа цел, – а само за да постигне величието на Твореца.

И тогава той вижда, че вътре в него се намират ”народите на света”, които спорят с неговата част ”Исраел” (стремящите се към Твореца), и едните засега, не могат да надделеят над другите, да вземат властта – свойствата за отдаване, не могат да победят свойствата за получаване.

Но човек изобщо, не е господар на мислите и чувствата си, той не властва над чувствата в сърцето и разума. Всяко състояние се формира свише, т.е., не от човека, а от висшата сила, която го поставя в определена ситуация и иска от него някакво действие, реакция на онова, което тя е създала. Това се нарича: ”АЗ – първият”.

Урок по статия на Рабаш, 24.05.2011

[43846]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок | Add Comment →