Въпрос: Как да не позволя на егоизма да обере всички плодове на моя труд?

Отговор: За това е необходимо всички сили, които ти получаваш, да отиват за обединението. Обаче на пътя към следващото състояние, на теб ще ти се наложи да се поизпотиш, почти да уловиш успеха за опашката – и да паднеш, не достигайки го. Да паднеш още по-ниско, отколкото си бил по-рано.

Благодарение на това, ти разкриваш какво ти липсва, за да достигнеш истинското обединение. Тогава ти се стараеш да подобриш групата, да издигнеш величието на Твореца и другарите, да се поставиш под въздействието им, за да се въодушевиш още по-силно… Ти правиш всичко възможно, възпламеняваш се от всеобщото настроение, и изведнъж – бум! Отново падаш.

Паденията ще продължат, докато ти не достигнеш до мига на истината. Това ще бъде такъв крах, че след него ти ще кажеш:”Край!” Няма да се получи – това идва от само себе си, когато ти наистина се отчайваш.

Обаче това не е просто отчаяние – ти се отчайваш в силите си, а не в целта. Това отчаяние – не е слабост, а завършен анализ на ситуацията: ”Аз сам няма да пробия – не съм способен. Къде е оръжието, което ще ми помогне? Тук ми е нужен Твореца и сега в мен има сили, за да изискам от Него помощта”.

А всичко, което е било досега, са били само напразни ридания.

Въпрос: Значи, аз трябва да върша нескончаема, почти безкрайна работа?

Отговор: Не, напълно крайна е. Съществува точна мярка,”чаша”, която се пълни. Финалната черта вече е прекарана. А като цяло, това е и подема на първото духовно стъпало.

От урока по статия на Рабаш, 22.04.2011

[41239]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок | Add Comment →