На места текстът от “Зоар”  се чете трудно, защото ни се струва безвкусен, не възбужда, не разтърсва, не предизвиква ответни реакции. Виждам, че приспива всички. Но какво може да се направи когато ние се намираме в състояние, откъснато от духовното и трябва да осъществим връзка с него? По какъв начин още би могла да се изгради методиката на връзката?

Състоянието към което трябва да се доближа не се намира в областта на моите чувства и желания. Как тогава да се активирам да се доближа до него? Малкото дете възторжено гледа шофьора – за него той е велик. Летецът – още повече. Пожарникарят е просто герой. То вижда примери и иска да стане такъв. То има усещане, пример, виждане, връзка. В егото, в което се намира, то може по някакъв начин да си представи желаемото състояние. Самата природа го задължава да желае това. И тогава то напредва егоистично, движимо от желанието, от подбудите, от стремежа.

Ние се намираме срещу скрития свят. Той е скрит, защото сега нямам никакво желание за него – дотолкова, че не го виждам и го отхвърлям. Той даже не ми е противоположен, тогава бих го видял ненавистен, отвратителен, отблъскващ. Но даже и това не притежавам.

Как да се доближа до него? Не мога да го видя, защото няма в какво, нямам желания за него, нямам сетива. Дали са ми възможност да чета за него, но чувам думи без да знам какво значат. И в мен, и в моя свят, и във всичко, с което съм запознат, няма подобни явления.

И ако за този свят ми расказват със земните думи: „слънце”, „луна”, „старец”, „планини”, „море”, „хълмове” – това още повече ме обърква, защото започвам да си представям ставащото в нашия свят, а не в духовния. Излиза, че тези думи още повече ме отдалечават. Какво да правя?

Затова кабалистите използват езика на кабала. Четейки текст, написан на кабалистичен език, ти най-малко грешиш, защото виждаш, че става дума за нещо, което не ти е известно: технически термини, говорещи за желания, изяснявания, екрани, светлини, стъпала, различни числа. Всичко това е техника, говореща за нещо, засега скрито от мен. Такъв текст се чете много по-лесно, по малко те обърква.

Защо книгата „Зоар” е била скрита толкова дълго време? Тя е чакала нашето време, за да не се бъркат хората и да не започнат да я материализират. Докато Баал а-Сулам не написал своя коментар „Сулам” върху книгата „Зоар”, е било много трудно да я четеш. Ако масите бяха започнали да я четат, биха си представяли неизвестно какво.

Даже сега има такива „учители”, които свързват частите на човешкото тяло с духовни действия: дясната ръка с отдаване, лявата с получаване, на лявата връзват червен конец – за тях това означава поправяне, и т.н. Те нямат постижение и си мислят, че става дума за случващо се в нашия свят, без да трансформират това във вътрешни усещания, където разкриваме духовните сили.

Ние трябва упорито да продължаваме да четем книгата „Зоар” и да чакаме, светлините скрити в думите да ни подействат. И това работи! Няма книга по-силно въздействаща от „Зоар”.

Не е възможно по друг начин да изградим връзката със скрития свят. Нужен ти е някакъв адаптор, посредник. Как изглежда този посредник? – Разказват ти за нещо неизвестно и ти се стараеш заедно с другарите да се устремиш към това.

И макар засега да не се стремиш наникъде, когато всички казват, че това е важно и скрито, започваш да се впечатляваш от това, което засега ти се струва празно, да му придаваш важност. Защо? – Защото това е важно за обкръжението.

И независимо от това, че за обкръжението също не е важно, те само работят върху себе си – това е достатъчно. Тогава ще можеш да развиеш желание за духовния свят, който ни е противоположен и нямаш никакви желания за него. Така достигаме духовното – за сметка на желание, без желание.

Иначе никога няма да разкриеш духовния свят или ще го разкриеш под въздействието на големи страдания, когато те настигнат удари и ще се устемиш към него от безизходност, а не от факта, че заедно с другарите си развил в себе си желание за духовното. Това се нарича напредване по пътя на страданията, а не на светлината. Решавай какво искаш!

Ако ти дават възможност да напредваш със светлината, да я пробуждаш чрез желанието си, попито от обкръжението, а ти не използваш тази възможност – ще те настигнат страдания, защото по плана на творението си длъжен да напредваш.

Излиза, че ние притежаваме единствената свобода на избора – да напредваме чрез добро или зло. Но да напредваме – без съмнения. Ти само имаш възможност да избереш този или онзи път, като децата – да станеш добър или да си останеш лош. Но края на пътя е предрешен и известен и времето е отмерено. Всичко е дадено изначално, освен твоя подход.

Затова сега се намираме в точката на изключително критично решение: виждаме ли в четенето на книгата „Зоар” лекарство? Вярно, искам да спя, нищо не ме вълнува, текста не ме привлича и е абсолютно безвкусен… „Зоар” приспива…

Но това е истинско състояние. Показват ти, че нямаш никаква връзка с духовното. Получи сега желания от обкръжението! Всеки е длъжен да осигури другите чрез поръчителство, за да се събудят. И тогава, от общото пробуждане, когато желаем да пробудим всички, ще дойде обкръжаващата светлина, ще извърши в нас малка промяна – и веднага ще започнем да усещаме, какво пише в „Зоар”.

От урока по книгата „Зоар”, 06.05.2011

[42575]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Зоар, Изучаване на кабала | Add Comment →