Откъс от интервюто с актьора Сергей Юрски:

– А сега, изобщо не е ясно какво е необходимо. Защото ни се струва, че влизаме в точката на бифуркация и в голяма каша.

– Не само ние, а целият свят. Това явление е повсеместно. Но що се отнася до нас – аз не съм социолог, нито политик – виждам някава каша от грис, къкреща достатъчно бавно, но вече май на неугасим огън.

До някакъв момент не беше ясно – дали тя прави мехури, като в блато или действително ври? Сега ми се струва, че ври, а за кашата в това положение, вариантите са само два. Или прелива от тенджерата и залива целия котлон заедно с огъня, или загаря и става неядлива твърда кора. Какво ще имаме – засега не знам.

– Понякога ни се привижда призрака на войната…

– Въобще, всички много са се затъжили за война. Погледнете, с каква готовност влизат в нея по целия свят. Чувството е, че тя е нужна на всички – за запълване на вътрешната пустота, за втвърдяването на тази каша. Да, аз не изключвам външната война. Вътрешна, гражданска – едва ли ще има. А външна, предприета за общата победа… Но мисълта за това не е никак радостна.

– Имате ли, макар и примерна представа, от какво на първо място има нужда страната днес?

– Представа имам, и то достатъчно ясна – всичко налично трябва да се вложи в образованието. Да се възпитава човек, който може да чете, да мисли, да чува.

[42099]

Filed under: Криза, глобализация | Add Comment →