Книгата „Зоар”. Главата „Трума”, т.24: „Малхут, заради съсъдите в нея се нарича „Афар (прах) и Афарон”. Афарон означава „нашият прах”. От времето, когато Малхут се е издигнала в Бина, Бина също се нарича Афарон.

И тогава, Бина се разделя на две части: на ГАР – висшите Аба ве-Има и това е „самех (60)”, съответстваща на шестте сфирот ХАБАД ХАГАТ, всяка от които се състои от десет части. А от хазе и надолу, тя се установила във вид на парцуфа ИШСУТ, който включва четирите сфирот НЕХИМ, и това е „мем (40)”.

Въпрос: Какво са буквите, за които говори „Зоар”?

Отговор: Буквата е символ. Формите на буквите символизират сили, които се съединяват заедно. Защото ние, трябва да им придадем някаква форма, за да можем с нейна помощ да опишем тези сили.

В духовното пространство няма форми. Но в нашия свят, с помощта на буквите, аз мога да обясня духовните свойства. Например, буквата „самех” (ס) е кръгла, което показва нейното свойство милосърдие, отдаване. Числовото ѝ значение (гематрия) е равно на 60. 60 – това е 6х10 (шест сфирот, всяка от които се състои от десет). Така може да се обясни, какво е 6, какво е 10, какво означава „кръгла”, какво е свойството, което изобразяваме като кръглата буква „самех”.

Но в духовното пространство няма нищо такова. А за да си обясним тези неща един на друг, трябва да имаме общ език. Ако го нямаше езикът, с който общуваме, нямаше да има нужда нито от букви, нито от други символи.

Защото в духовното, т.е. в моето вътрешно усещане, не трябва да си рисувам никакви форми. В моето вътрешно усещане няма никакви изображения – има само усещания в желанието, получаващо някакво впечатление.

Но когато искам да кажа какво е моето желание, доколко то се впечатлява, от какво, от какви противоположни свойства, тогава вече се проявяват лявата и дясната страна, горе и долу, различните цветове. Тогава ми трябват всички тези аспекти.

Защо художникът рисува картина? Той чувства, че просто трябва да излее от себе си своето вътрешно усещане, възхищението, въодушевлението си, да го предаде на другите хора. Но картината е само външен израз, отразяващ само в някаква степен вътрешното му усещане и желанието да сподели с другите.

На неразбиращите хора им се струва, че художникът е излял на хартия или платно цялото си вътрешно усещане, вдъхновение. Ако става въпрос за слабо земно впечатление – това все още е възможно. Но да се предаде духовно впечатление, е невъзможно.

Затова ни е забранено да изобразяваме духовното като картини или скулптури, защото в тях ти, все едно няма да можеш да предадеш своето вътрешно впечатление. Но изобразяването на духовни свойства, състояния и процеси във вид на букви и чертежи се позволява, тъй като в тях изобразяваш не своето вътрешно впечатление, а само символите на впечатленията.

Това се нарича език, когато се свързваме помежду си с помощта на външни символи, всеки от които, по наше споразумение, може да пробуди в нас съответни вътрешни впечатления, предавайки ги един на друг. Но при всички случаи, във всеки човек, това вътрешно впечатление е различно, защото всички ние сме различни.

От урока по книгата „Зоар”, 26.05.2011

[44046]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Ежедневен урок, Език на кабала, Зоар | Add Comment →