Защо четем кабалистичните текстове? Нима не е достатъчно да мислим, че се съединяваме в мрежа от връзки между нас, че желаем и настояваме за това от силата, скрита в мрежата, но трябва и да се разкрие, и ние чакаме разкриването ú вътре в нашата връзка, когато тази мрежа приеме форма, наричана «Творец» – «Ела и Виж»?

Така че защо четем? Защо да не се занимаваме с такава медитация, без да четем? Тук има няколко аспекта. Преди всичко така ние не се свързваме с кабалистите, които вече са в мрежата, свързваща всички души, както учителят в системата за възпитание, и ни помагат да се приближим към тях, работят над нас.

Ние все още не сме разкрили това, но ще открием, че всички тези поправени души вече работят вътре в тази мрежа – нашите духовни праотци ни помагат. Само чрез тях можем да привлечем към себе си висшата светлина. Директно от мрежата, без изучаване на първоизточниците е много трудно да я разкрием – това се е случвало с единици – с избрани души, изпратени със специална мисия. Затова четем книгите на великите кабалисти.

Освен това трябва да разберем особения аспект на писменния текст: какво представлява самият текст, какво представляват буквите, каква е нашата връзка с езика, по какъв начин е скрит този писмен текст, защото в него се намират нивата пшат, рамез, друш, сод (простото тълкование, намека, иносказанието, тайната), а зад текста са четирите нива на скриващите екрани, световете АБЕ”А (пшат е светът Ацилут, ремез – Брия, друш – Ецира, сод – Асия).

Затова четем Зоар с намерението – във връзката между нас да се разкрие формата на нашата свързаност, наречена «Творец». Ако постигнем връзка между нас на нивото «не прави на другия, това което е нанвистно за тебе», ще ни се разкрие нивото Бина. А след това, постигайки връзка на ниво «възлюби ближния както себе си», разкриваме свойството Хохма.

Но всичко това се разкрива във връзката между нас – отначало в отдаване заради отдаването, а след това в получаване заради отдаване, в нашата взаимна грижа един за друг в тази мрежа. А формата на връзката между нас е самата висша сила, тъй като тя няма в какво друго да се облече и къде другаде да се прояви пред нас.

Това означава, че ако се отнасям към другите с добро, разкривам и Твореца – силата на доброто, царяща между нас.

Необходимо е да разберем, че текстът, който четем, достига до нас по две направления – в скриване и разкриване. И затова всеки път трябва да проверяваме: не скрива ли той от мене онова състояние, в което трябва да се намирам – във връзката между нас се намира формата на нашата връзка – Твореца.

Текстът трябва да бъде на фона на тази картина. Той трябва да ми донесе светлината, скрита вътре. Тоест отначало пред мен трябва да е представата за мрежата между нас, а зад нея – същият този текст, който внася светлината в мрежата и възвръща към нейния източник – придава ù формата на отдаване. Тогава тази форма става подобна на Твореца.

Затова тази връзка между нас в Малхут, наричана образ на Твореца, постепенно приема всички форми на разкриването. И всички 125 стъпала, които сме длъжни да изкачим, се разкриват само в Малхут. Ние се извсияваме над нея, а заедно с нея се издигаме в света на Безкрайността.

От урока по книгата Зоар, 17.05.2011

[43471]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Зоар, Изучаване на кабала | Add Comment →