Какво остава от ябълката?

каббалист Михаэль ЛайтманВъпрос: Като пример за развитие ние говорим за узряването на ябълката, която претърпява различни състояния на горчивина преди да се превърне в сладък плод. Но тогава ябълката пада на земята, изгнива и дава семена. Значи ние говорим само за междинните етапи?

Отговор: Не е така. Следващото състояние след като узрее ябълката е нейното развитие в следващото поколение, на нов етап. Точно затова тя изгнива и дава своето семе на следващите състояния. Всичко това е за да може да служи на по-напреднало ниво – на животинското или говорящото.

Така и нашите тела се сменят от поколение на поколение, живеят и умират, за да можем в този живот постепенно да извлечем от себе си някаква мяра, някакво усещане, наше чувствено, духовно потомство за по-високо човешко ниво. Въпреки нашата прилика с ябълката, която преминава цикъл от живот и смърт, резултатът остава в този живот за следващата стъпка на развитие. И тогава ние събираме човешки семена, чувства и взаимоотношения, докато постепенно, над нашите тела, не стигнем до нуждата от обединение.

По такъв начин ние изграждаме още една система на природата, която преди това не е съществувала: обединение, което свързва не телата, а съзнанието на хората. Това наричаме истинско човешко общество, а не нашите външни връзки, които са по-лоши и от тези на животните. Ние ще се съединим един с друг в истинско човешко общество, ще го изградим над себе си в хода на живота, през който преминаваме.

Когато създадем тази структура, това ще стане човешката степен. Цялата природа на неживото, растителното и животинското ниво и между тях е свързана в един механизъм, където липсва само човешкото ниво.

Докато не построим сред нас цялата прекрасна система, ние ще бъдем в нарушение на природата. Когато изградим нашето обединение, ще се намерим в хармония с всички нива на природата и със себе си. Тогава ще усетим колко съвършена и красива е цялата природа.

До това трябва да достигнем. Това е последният етап от нашата еволюция. От поколение на поколение ние преминаваме през този етап на разлагане като ябълката и даваме живота си за поколенията, които идват след нас. Всичко е за това, във всяко поколение да можем да изградим желанието, което някой ден ще бъде едно.

Всеки дарява мисли и емоции от своите неуспехи и постижения, принос към човешката степен, чието изграждане най-после ще бъде завършено. Тази степен е в нашето съзнание, тъй като човек се различава от животните точно по това, че притежава разум, разбиране, постижение и мъдрост.

От урок по статията „Мир в света”, 01.05.2011

[41899]

Дискусия | Share Feedback | Ask a question

Трябва да влезете, за да публикувате коментар.

Laitman.com Коментари RSS Feed

Следваща публикация: