Творението (нивра) – означава съществуващо „извън”, от външната страна (бар). То се нарича съществуващо (има го) от нищото” (еш ми аин). От тук идва това „има го”, създаденото от нищо, но как се ражда то?

Съществуването („аз съм”) започва от това, че аз започвам да чувствам себе си относно светлината, която „я има”, съществува. И тогава аз също чувствам, че сега аз съм – но „от нищото”, тоест относно абсолютната нула (аин), която съм бил преди.

Целият живот на творението се състои в това определение „съществуващо от нищото” (еш ми аин), защото то оценява себе си като „нищо” (нула) относно „еш” (има го) – съществуващата светлина. А ако те и двете изчезнат от усещанията на творението – то няма да усеща себе си.

Творението не може да съществува само. Творецът може да съществува без творението, Той има Своя собствена реалност. Творението няма живот, ако то не усеща Твореца. Усещането за Твореца се нарича живот, съществуване! А ако аз никак не го усещам, то целият свят пропада и аз се връщам в „нищото”. Няма творение без Твореца! Нашият живот и съществуване се измерват само относително светлината.

Аз – това е „същестуващо от нищото” (еш ми аин), тоест в мен винаги са включени тези двете: „има” и „няма”, и в разликата между тях аз усещам своя живот. Моето същестуване, моята реалност – не е моя собствена и независима. Моята личност има смисъл само ако в нея участват двете: и „има”, и „няма”.

А аз нямам отношение нито към „има”, нито към „няма” – аз „съществувам от нищото”. И за това, ако не усещам разликата между тези две реалности – не чувствам нищо. Аз губя всички усещания, и самият аз изчезвам. Защото аз – това е следствие от срещата на тези две реалности: „има” и „няма”.

От урока по „Учение за Десетте Сфирот”, 10.05.2011

[42686]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Ежедневен урок, Творец | Add Comment →