От статия на “Шамати”: Изхождащото от сърцето влиза в сърцето. Когато човек слуша своя Рав, той веднага се съгласява с него и приема върху себе си задължението да изпълва всичко със сърце и душа.

Но след това, когато попадне в друго обкръжение, се смесва  с желанията и мислите на болшинството, занимаващи се с глупости, и тогава неговите мисли, желания и сърце се подчиняват на болшинството, и той става като “стадо, водено да пасе”.

И в него няма никакъв избор – той е задължен да мисли, желае и изисква това, което изисква болшинството. В такъв случай, за него има един съвет – да се придържа към своя Рав и книгите (на вътрешно ниво), както се казва, “ храни се от книгите и техните автори”.

Човек, който се ражда и живее в този материален свят, развива се в обкръжение, далеч от духовното, разбира се, нищо не може да проумее от духовния път. Дори в него да има стремеж към духовното, то тази точка е потопена в егоистично желание, обкръжена от егоистично общество, и в нея няма никакви шансове да се развие правилно.

С духовно развитие се удостоява този, който попада в правилно обкръжение, където има учител и група, изпълняващи неговите съвети. А освен това, тази група е длъжна да се занимава с оригинални кабалистични източници, но това вече следва, как те приемат ръководството на своя учител.

Поради това, в крайна сметка, развитието на групата зависи от учителя, Рава ( “рав” означава “ голям” ). Доколкото учениците са способни да отменят своето мнение пред неговото мнение, така и ще се развиват. Нали духовната среда се основава на мнения, мисли, методика, признаване авторитета на учителя

Необходимо условие за ученика – постоянно да проверява, кой и какво определя неговото мнение. Нали той се намира под влияние на две сили и през цялото време е длъжен да решава, че мнението на учителя има по-голяма сила, от мнението на ученика. А ако той не чувства тук никаква борба и противодействие, това означава, че въобще не прави никаква проверка, а мисли, че всичко и така е добре.

Понякога ученикът върви против мнението на учителя и на него му се струва, че той по-добре разбира, как е нужно да постъпи, от гледна точка на своята логика и разум. Тоест той не отменя себе си. А да отмениш себе си означава, че той върви против своето желание, против цялата своя логика.

Ако той остава в това противостоене, означава, че избира духовния път и върви по-него. А ако тук няма никакво противостоене, вътрешна борба, то възниква въпросът:

а може би, той изобщо не разбира, че през цялото време следва своето мнение, при това мислейки, че правилно се придвижва.

От урок по статия от книгата “ Шамати “, 25.05.2011

[43949]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Учител и ученик | Add Comment →