Световен конгрес “NOI“, Рим, урок №1

Науката кабала ни се разкрива от дълбоката древност. Всъщност това е първата наука, разкрита на човечеството под формата учение за  устройство на света. Но както и днес, така  и в предишните поколения, повечето от хората не са се нуждаели от нея, тъй като нашето его все още се е развивало.

Ние сме преминавали през всичките тези кръгообороти, развивайки се от поколение в поколение, и като че ли, че ни е било добре. Постоянно сме се стремили към нови достижения, желаейки да напълним себе си с все по-големи наслаждения.

Науката кабала още преди хиляди години е говорила за това, че тази гонитба за наслаждения – е само гонитба за вътрешния двигател, който работи в нас и не ни доставя истинско напълване, всичко това е лъжа, ние само си играем с нашите желания, с тези мимолетни, мигновено изчезващи наслаждения. Каква е ползата от това?..

Но хората не искали да слушат това. Само единици са се замисляли за смисъла на живота: за какво е целия този живот, този бяг между раждането и смъртта. Те са развивали науката кабала все повече и повече. Те са разкрили, че в действителност това е игра, която нашето его, нашата природа играе с нас – просто убийствена игра, попаднали сме в месомелачка, която ни смила, подтиквайки ни през цялото време към нежелателни действия: или наслаждения, от които нямаме сила да се откажем, или страдания, от които бягаме от безизходност.

И така, под въздействието на тези две сили, аз постоянно бягам, като малко животно. Бият ме  и аз бягам, за да се отдалеча от ударите. Показват ми къде има наслаждение – аз се втурвам към него. И така завършвам целия си живот, изпълвайки дните си с гонитба.

Като са наблюдавали такова едно развитие на човечеството тези хора са търсели изход от тази безсмислена гонитба, докато не разкрили, че в целия този процес има край, че ние не живеем в безкрайния поток на живота, между двете сили – добро и зло, във вечната гонитба за наслаждение и бягство от безкрайните страдания, стараейки се да подобрим живота си и да избегнем злото. Те открили, че в крайна сметка ние достигаме до края на това развитие.

Този край става именно в наши дни, след едно толкова дълго развитие на човешкото общество. Ние сме първото поколение, което след многобройни кръгообороти, в резултат на развитието на всички предшестващи поколения, вече започва да разбира какво става с него.

Ние започваме да осъзнаваме, че сме достигнали до някакво насищане, много хора вече са се разочаровали от тази гонитба. И макар и да не осъзнават, че през целия си живот са били в гонитба за наслаждения и бягство от страданията, те усещат неудовлетвореност, потъват в депресия. Много хора вече разбират, че това е лудост, а не е живот, да дойдеш в този свят заради някаква си гонитба, а след това да си тръгнеш от него, сякаш си дошъл в казино, поиграл си и си тръгваш, без да си направил нещо, защото си бил принуден да бягаш от страданията и да тичаш след наслажденията.

Оттук те идват до разбирането, че очевидно,  не е така, тъй като в природата нищо не става безцелно, всичко е много отмерено, в порядъка на причините и следствията и видимо целият този процес е продиктуван от закона за развитието, който трябва да ни доведе до някаква цел.

И макар този процес да е много дълъг и да ни се струва нелогичен, всъщност в него се крие особена вътрешна логика: трябва да осъзнаем злото, заложено в нашата природа, за да постигнем от него благо. Възможността да достигнем това благо ще се появи сега, ако ускорим осъзнаването на злото.

Затова се е разкрила науката кабала, за да не ходим както по-рано, по дълъг или случаен път, в безкрайно люлеене между злото и доброто и сблъсквайки се всеки ден с проблеми, оправяйки се с тях и в бягство към нещо по-добро, а за да можем след много търсене, вече разочаровали се от предишния път, да пожелаем да видим какво ни предстои и да напреднем съзнателно.

На такива хора се разкрива науката кабала. В тях се пробужда точката в сърцето, която не им позволява да се успокоят и те идват тук – не по криволичещ, а по пряк път, съгласно закона на природата, като стават подобни на него и го използват правилно.

Всъщност с това не се удостояваме с чудо, не получаваме протекция, а просто знаем закона – и вместо да достигнем целта по зиг-заг, ние вървим към нея направо, ако искаме да изпълним този закон. Това е наистина по-къс и лек път, но в същото време и по-сложен. Тъй като ние трябва да изучим и реализираме този закон върху себе си – вместо силите на природата да ни месят като тесто, придавайки ни своята форма. Ние сами трябва да участваме в това, да изваем от себе си формата, която иска природата. Ако това ни се отдаде, то ние ще предадем на себе си същата  форма, която трябва да приемем в края, когато достигнем целта на творението.

От 1-я урок на конгреса “NOI!”, Рим, 21.05.2011

[43743]

Filed under: Духовна работа, Кабала, Конгреси и събития, Криза, глобализация | Add Comment →