Изпит по специалност „Работник на Твореца”

каббалист Михаэль ЛайтманВъпрос: Ако молитва е молба за поправяне, а не за отстраняване на страдания, то защо е казано, че трябва да се молиш за страдания?

Отговор: Казано е, че трябва да се молим за страдания, защото на това място, където аз усещам страдание – там ми се разкриват пороците на моето егоистично желание. И за тях аз се моля, тоест, изяснявам, какво в мен не е наред и как мога да поправя това място, за да го обърна в отдаване.

Ако става въпрос за обикновен човек, то той се моли за да му бъде добре – да се отвори кран, от който към него да потече изобилие свише. Неговите страдания са материални, тоест, в желанието за наслаждение и за това желание той търси напълване, затова неговата молитва е толкова земна, наивна.

Той не се отнася към болката си като към средство за достигане на Твореца, а просто иска да я успокои, приглуши, да запълни пустотата. Така е прието да се молят всички хора, независимо дали да светски или религиозни – все търсят да им е добре и за това са готови да се молят. Все само искат и искат: „Дай ми, дай ми, дай!”, защото страда техният егоизъм и трябва някак да го успокоят.

Истинска молитва е когато аз казвам, че „Няма никого освен Него”. Той е създал в мен егоистичното желание – „злото начало” и аз трябва да разкрия какво е това. Ако чувствам болка в желанието си за наслаждение – трябва да я използвам като средство. Защото Творецът е създал това желание и ми е дал да почувствам сега болка – никой друг! Сега аз усещам болка на това място, в което трябва да се изпълня, съединявайки се с Твореца – а аз не съм направил това.

Да допуснем, че уча в първи клас и са ми дали домашно, което не съм направил. Аз не съм се подготвил за изпита и съм го провалил – и ми се полага наказание, страдание. Но това страдание съответства на моята възраст, на първи клас.

Така и всеки човек, усеща страдание на това място, където не е взел изпита, не се е поправил, не е напреднал съгласно програмата на Твореца към целта, към поправеното състояние. Излиза, че той трябва да благодари за това, че Творецът, висшата светлина пробужда в него това усещане за болка. Това е симптом за болест, даден за да тръгнеш и да я излекуваш – и тогава ще бъдеш здрав!

Затова не търси как да накараш Твореца да успокои болката ти – търси как да излекуваш своята болест. Защото, ако ти просто притъпиш болката, утре ще се събудиш с много по-силна болка. Днес си изпил някакво обезболяващо, престанал си да чувстваш и се радваш сякаш си здрав. Но това не е истина и утре ще ти бъде още по-лошо!

Затова има хора, които така се отнасят към своята болка и житейски проблеми, че са готови да вземат всякакъв наркотик, всякакво обезболяващо – главно да се избавят от страданията, както се казва: „Не ми трябват нито страдания, нито наградите за тях”. А други казват: „Нека има страдания, ако те ми показват местата, където трябва да се поправя, за да се издигна постепенно до висотата на Твореца, аз съм готов да ги приема и да благодаря на Твореца за лошото така, както и за доброто”. Защото всички тези усещания само ме пробуждат и ме насочват правилно по пътя.

Това са два напълно различни подхода. Едни викат: „Спаси ни, дай ни успокоение!” – така говорят масите. А онези, които говорят: „Не, ние ще използваме цялата тази болка по най-ефективен начин” – те се наричат „работници на Твореца”. Защото ние искаме да изпълним Неговата работа, искаме да бъдем Негови партньори! Ако Той ни пробужда – ние сме готови да се събудим.

От урок по статия от книгата „Шамати”, 09.05.2011

[42604]

Дискусия | Share Feedback | Ask a question

Трябва да влезете, за да публикувате коментар.

Laitman.com Коментари RSS Feed

Предишна публикация: