Въпрос: Всеки път, когато четем Зоар, мен сякаш ме притиска тежест, и ми е много трудно да остана бодър. Означава ли това, че Зоар ме поправя?

Отговор: Ти мислиш, че теб те поправят в съня? Прекрасно! На нас ни остава само да спим.

Ако по време на четенето на книгата „Зоар” ти чувстваш, че заспиваш, – това е само защото ти не се стремиш към поправянето, теб не те боли.

Представи си: ако ти сега страдаш от силно главоболие или болка в корема, и ти беше уверен, че Зоар веднага ще те излекува, – нима би заспал? Не, защото би усещал болката в тялото си.

А сега болката не се усеща непосредствено в органите на тялото. Ако ме вълнуваше съединението с другарите, ако аз исках това, и мен действително ме болеше от това, че у мен го няма това единение с групата, в която аз разкривам духовното, Твореца… Но нали вчера исках да я разкрия! Какво се е случило с мен сега? Вчера у мен имаше желание, а сега го няма…

Представи си: сега на теб ти дават възможност да влезеш в такова място, където можеш да получиш всичко. Но ти идваш – и трябва да заплатиш с потребността, с желанието си. Зад тезгяха стоят продавачи: ”Какво уважаеми желаеш?”- Ти трябва да им покажеш желание, да демонстрираш какво имено искаш. На тези същите ти сякаш им подаваш съсъд, който те да напълнят с това, което искаш.

Следователно, ти идваш на това място, на теб ти позволяват да влезеш тук, да се приближиш към продавача и той поглежда към теб: ”Какво желаете?”- А ти произнасяш със сънен глас: ”Искам да спя…”

Неясно, какво правиш тук, за какво си дошъл, как си дошъл към ”тезгяха”… Ясно, че на теб са ти дали възможност за сметка на минали заслуги. Но сега какво?

Затова, ако човек чувства, че заспива, – това говори за отсъствие на подготовка, пробуждане, за недостатъчна работа на обкръжението над него. Той действително се нуждае от помощ. Аз го разбирам. На нас не ни достига всеобщо пробуждане, за да може по време на четенето на Зоар всички да пребивават в усилие, в тревога, в напрежение. И така беше в началото, когато ние започнахме да четем Зоар. А после навикът притъпи вкуса. Трябва да се стараем да го върнем.

От урока по Книгата „Зоар”, 10.05.2011

[42677]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Зоар | Add Comment →