Световен конгрес “We!”, Ню–Джърси, урок 8

Рабаш, статия “Какво е нужно да се изисква от събранието на приятелите”: Всеки е длъжен да внесе в групата духа на живота, надежда и енергия. Докато, той е дошъл в групата, той се е отчаял от придвижването в духовната работа от собствена слабост и отсъствие на стремеж.

Но идвайки в групата, той е длъжен да усеща в нея “бушуващ огън”, изгаряйки го от вътре и въвличайки го в групата, която му въздейства, без да го пита дали е способен да устои срещу приятелите.

Сега, групата е вдъхнала в него живот, пълен с надежда, и благодарение на нея той е придобил увереност и сила да издържи, дори може да чувства, че е способен да достигне съвършенството.

Ако в групата няма такъв дух – няма никаква надежда да постигне нещо. В статия 225, “Да издигнеш себе си” от книгата “Шамати“ е казано: Невъзможно е човек да издигне сам себе си и да излезе от своя кръг – от своето обкръжение. Всички се придвижват само заедно с групата. Ако аз не ù предам добро настроение – в мен също няма да го има. Ако не искам групата да се придвижва – аз също няма да се придвижа, нали ние създаваме общо желание/кли.

Колкото повече говорим за това, заставяме себе си все по-дълбоко да разберем, започваме по-ясно да различаваме духовната реалност – ненавистна, противоположна на нас, нежелана, но това е тя. А след това ние започваме да я виждаме действително важна и висша.

Но главното – въпреки това, че е неприятно, дава на всяко духовно действие, на всяко духовно състояние, истинско определение – това е отдаване и любов към ближния вътре в групата, обединение за постигане на Твореца, силата на нашето общо отдаване и любов.

От 8-я урок на конгреса “ We!”, Ню Джърси, 03.04.2011

[41828]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Конгреси и събития | Add Comment →