Ако искаме „Зоар” да ни помогне, трябва да подготвим желание, потребност, за да може светлината, която се таи в „Зоар” да ни подейства, защото е необходимо да и дадем „върху какво” да въздейства.

Желанието може да бъде обаче „разбито”, тоест да се усеща от нас като егоистично зло, като неспособност да се съединим помежду си. Ние искаме да се съединим, полагаме усилия и само в този случай, ако се стараем да се съединим и не сме способни на това, ние разкриваме желание, потребност за съединение – него и трябва да поставим под въздействието на светлината.

Излиза, че нашата подготвителна работа се заключава в това, че всеки път трябва да се стараем да се съединим заедно, все по-дълбоко вътре в нашите сърца, за да няма никаква разлика между нас, и всички да се устремим към общото желание, където всеки е усещал, че губи своето собствено „аз”, своята индивидуалност, и се включва в общото „ние”.

Ако достигаме такова състояние, че желаем да се съединим заедно и не сме способни за това – ние пробуждаме решимо (информационния ген). Тази сила на желанието, с която сме искали всеки път да се съединим и не сме могли – това е решимо де-авиют (информация за желанието). Това състояние, което сме си представяли в нашите мечти – как ще бъде добре, ако се съединим заедно във взаимно отдаване, и именно това ние желаем да достигнем – това е решимо де-итлабшут (информация за светлината).

Тогава вече идваме с тези решимот към светлината, за да ни поправи, да подейства на разбитото решимо, което не можем да реализираме – и тя извършва своето действие.

От урок по книгата „Зоар”, 10.05.2011

[42680]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Зоар | Add Comment →